Translate

Showing posts with label Father. Show all posts
Showing posts with label Father. Show all posts

2025/10/13

"Дафиниви листа"

Дафиниви листа









 Знаете ли, че добавянето на дафинови листа към месото преобразува триглицеридите в мононенаситени мазнини.

Щом имате дафинови листа, няма нужда от аптека. Последните научни изследвания показват, че дафиновите листа имат много ползи и помагат да се отървете от куп сериозни здравословни проблеми и заболявания.
Ползите от дафиновите листа:
*Лекува храносмилателни разстройства и помага за премахване на "киселини" и запек.
*Помага за регулиране на движението на червата ако пиете горещ чай от запарка.
*Понижава кръвната захар и е антиоксидант.
*Помага на организма да произвежда инсулин, (като се пие дафинов чай в продължение на месец).
*Елиминира "лошия" холестерол и облекчава организма от триглицериди.
*Помага при лечението на простуда, грип и силна кашлица.
*Ако сварите листата и вдишате парата (инхалация), ще се отървете от секретите и ще намалите тежестта на кашлицата.
*Дафиновият лист предпазва сърцето от съдови кризи и инфаркт.
*Богат е на активи вещества (кофеинова киселина, кверцетин, ейгонол и бартолинит), които предотвратяват ракови образувания.
*Премахват безсънието и тревожността, ако се приема преди лягане, помага да се отпуснете и да спите спокойно.
* Пиенето на чаша сварени дафинови листа два пъти дневно "стопява" камъни в бъбреците и лекува инфекции...
*Точно както чесъна и джинджифила, са задължителни сред колекцията от подправки.
За пречистване на ставите се пие чай от дафинови листа три дни поред.
Рецепта за прочистване на белия дроб :
6 сухи листа и шепа липов цвят се заливат с 1/2 л. вода. Вари се 5 мин.

2025/08/11

инфаркт

 Това ще ви спаси:      


  Как да оцелеете при инфаркт, ако сте сами!                     

Стар добър съвет как да си помогнете сами, ако получите инфаркт: Повечето хора, когато изпитват инфаркт нямат помощ, а лицето, чието сърце бие неправилно и започва да се чувства зле, има само около 10 секунди преди да загуби съзнание.

Въпреки това тези личности могат да си помогнат сами , като се изкашлят с всичката си сила, енергично, с повторение (много често). В момента, когато усетим удара или мислите, че ще настъпи трябва да вземете много дълбоко дъх и да се изкашляте с всичка сила , кашлянето трябва да бъде дълбоко и продължително, възможно най-силното, колкото можете, като при изхрачване.

Дълбокото дишане и кашлянето трябва да се повтарят на всеки две секунди, без спиране, докато не пристигне помощ, или докато не почувствате, че сърцето започва нормално да бие.

Дълбокото дишане носи кислород в гърдите, а силната кашлица потиска сърцето и поддържа кръвообращението. Потискане на сърцето помага да се възстанови нормалния ритъм на сърдечен. По този начин жертвите на сърдечен удар могат да стигнат дори до болницата.Споделете това на колкото се може повече хора, тази техника спасява животи.

Лекарите казват, че ако споделите тази новина с 10 души и тези 10 души продължават да споделят, бъдете сигурни, че сте спасили поне един живот!

www.zajenata.bg

ВСИЧКИ БОЛЕСТИ ИДВАТ ОТ ЕМОЦИИТЕ!

ВСИЧКИ БОЛЕСТИ ИДВАТ ОТ ЕМОЦИИТЕ!
         АКО  ЩЕТЕ ВЯРВАЙТЕ!    






Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си
Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си
Между човешкия ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания. Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителният гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло.Много малка част от хората дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат. Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт, пише psiholozi.com.
Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма, се нарича дистрес. Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система. Всичко, което е в тялото на физическо ниво, е част от цялостното съществуване на личността. Единството на мислите и емоциите се отразява както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот. Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му най-често съвпадат с времето на значителни промени в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н.Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли това, което се случва, да се преоценят отношенията и взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости.Имунната система притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне балансът на цялостното хармонично съществуване на организма. Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система. Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система. Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани помежду си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда. Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.Факт е, че около 75% от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, който отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво. Още в ранното детство у човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената лична представа за света и реалността. В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. 
2Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво. Всеки човек живее в собствения си свят, който се отличава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото (видяно, чуто, усетено, преживяно). Личната реалност, ако не ни удовлетворява, може да бъде променена чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем. Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот. Болестите, стресът и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между  съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях. Тя в повечето случаи  не се занимава с  психологичните причини, отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симптоми се проявяват отново, но с по-голяма сила, а в нередки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот. Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система. Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота.Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си. Всеки човек живее в собствения си уникален и неразбираем за другите  в повечето случаи свят. Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си. Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции, са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение. Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие и равнодушие, които са потисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите.  Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания. Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите. Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Потиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката. Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания.  Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни.Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си. Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си, означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, който срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение. Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за който е готов в определения момент. Една от причините за страховете е вкопчването в силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/  към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му. Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелстване за сметка на другите. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят разрушителна агресия.
Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта
3–  Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение
 – Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане  и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина
– Амнезия – Страх , бягство от живота.
 – Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите.
 – Радикулит – Страх и безпокойство, свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар.
 – Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, потиснат гняв, неумение за изразяване на любов.
 – Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност
 – Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството.
 – Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина.
– Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо.
 – Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка,  дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата.
 – Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света.
 – Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат.
 – Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства.
 – Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви.
 – Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето.
 – Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания.
 – Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции.
 – Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани
 – Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот.
 – Астма – Потиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота.
 – Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга.
 – Гърло, ангина, ларингит,  фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, потискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване.
 – Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.
 – Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица.
– Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание.
 – Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо.
 – Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане  за безизходица.
 – Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост.
 – Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните, силна зависимост от тях.
– Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.
 – Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов.
 – Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар
 – Заболявания на краката – Емоции, свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота.
– Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо.
 – Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес.
 – Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност, при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.
 – Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение.
 – Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стресът и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение натрупват негативни емоции, които, съчетани с психотравматичен стрес, водят до ракови заболявания.
– Алкохолизъм  – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.
източник:  viaranews.com

Сърцето

 Сърцето е единственият орган, който не боледува от рак


То контролира мозъка, тялото и личността ни

Житейските неблагополучия, които преживяваме – напуснал ни е любим човек, уволнили са ни от работа, починала е майка ни, катастрофирали сме с колата, се отразява на емоциите, а след известно време се проявява на физическо ниво като язва, високо кръвно, инфарктно състояние, проблеми с щитовидната жлеза, диабет. Това, от което боледува  сърцето, най-напред се е проявило като травма на психическо, емоционално или духовно ниво. Американците още през 50-те години на ХХ век обявиха съществуването на психосоматичните болести. Всичко, което ни причинява дисбаланс  – емоционален, интелектуален, житейски най-напред се отразява на сърцето и то първо бие алармата. Първо реагира на неблагополучията в живота ни и първо поема удара, като изпълнява ролята едновременно  на бушон и  датчик, казва пловдивският кардиолог д-р Румен Стоилов, специалист по образна диагностика, нефролог, интернист,

когото приятели неслучайно наричат Румен Сърцето.

 Американски учени са доказали , че сърцето е най-мощният орган в човешкото тяло и , че в него има мозъчни клетки. То поема сигналите от външния и вътрешния свят на човека, малко преди мозъка. Контролира мозъка,  тялото и цялата ни личност. Мозъчните клетки в сърцето командват мозъка, преди той да реагира.   Може да се каже , че в телата ни има 5 мозъка. Със сходни на мозъка структури  са сърцето, имунната система,  слънчевият сплит с нервните клетки в храносмилателния тракт и ДНК. Всички те имат основи на интелект,  интегрират и командват тялото и могат да бъдат наречени 5 мозъчни структури в човешкия организъм. Мозъчни клетки има освен в сърцето и в червата. Сърцето е единственият орган , който не боледува от рак. Не допуска  в него да се развиват неконтролирани, унищожаващи организма и самото него автоагресивни процеси. Само то работи без прекъсване от раждането до смъртта и количеството кръв, което изпомпва е колосално. Ние сме чудо като творение, но сърцето е най-голямото чудо.

Кардиолозите продължават да откриват нови и нови неща

 и да се изненадват от уникалните способности на сърцето. 

Стресът е най-опасен за сърцето, категоричен е д-р Стоилов. Двата параметъра, които следят медиците са пулса и кръвното налягане – начина, по който сърцето бие – ускорено или забавено и дали кръвоносните съдове се свиват от напрежение и стрес или се отпускат. Сърцето първо се готви за бой и първо отбелязва какво е състоянието ни - дали сме в баланс или трябва да се справим с някакво предизвикателство. Основният сигнал на сърцето, когато има проблем, е повишаване на кръвното налягане и ускоряване на пулса. Сърцето е във връзка със слънчевия сплит – един от петте мозъка. Хората често казват, че им се свива нещо под лъжичката, че имат топка в стомаха – това е реакцията на слънчевия сплит при опасност или неприятна ситуация. Сърцето може да реагира и с излизане от ритъм или с  дискомфорт, който не можем да обясним на ниво мозък какво точно ни се е случило, но то идва през сърцето и слънчевия сплит.

Добрата новина е, че цялото ни тяло, респективно сърцето, може да се самоизцелява.

Американски учени и официалната медицина скоро ще обявят,

 че в човешкото тяло освен кръвоносна, отделителна, храносмилателна, костна и други системи има и репаративна система – т. е самоизцеляваща се система. Това е известно на йогите, но те не са го съобщили ясно на света, казва д-р Стоилов. Тази система  е задръстена от начина, по който се храним, мислим и действаме. Тя не може да работи и целта на традиционната, източната, алтернативната медицина е да я изчисти  да й даде импулс за действие и тогава тя ще осъществи  излекуването. Сърцето само по себе си също притежава репаративни механизми, както и цялото ни тяло, стига да не им пречим да действат ефективно.

Храни се с радост, спокойствие, щастие и обич

Дали ще гладуваме и ще сме само на вода  или ще се тъпчем с пържоли, не е толкова сериозен проблем за сърцето. По-важен е балансът - умереност в храненето, поведението и мисленето. То е мускул,  донякъде мозък и за него е важно да сме в равновесие, да не сме заплашени и да имаме мотивация, да се радваме на живота, да сме удовлетворени от това, което правим и от начина по който живеем.

Любовта го лекува

Любовта е енергия, подобно на светлината и има мощен  потенциал, по-силен от този на светлината. И в научно-езотеричен план основната енергия на мирозданието е любовта, казва д-р Стоилов. По-груб вариант на енергията на любовта е гравитацията или силата на привличането, която държи нещата събрани в едно - като планети, галактики... Енергията на светлината и светлината като феномен са по-финия вариант на всеобщата енергия на универсалната любов. Сърцето генерира и приема обич. Обучавам хората с дихателна техника да излъчват любовта, която сърцето произвежда, казва кардиологът. Любопитен факт е, че дори най-лошият, мрачен, асоциален тип хора произвеждат тази енергия. Може да не го осъзнават, може да не е голямо количеството на любовта, но всеки се храни с любов, излъчва любов и съществува благодарение на нея, колкото и поетично да звучи.

Феодорина ЛЯСКОВА

Вестник „Златна възраст”





РЕЦЕПТА ЗА ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ

 РЕЦЕПТА ЗА ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ       

  Уникално: Най-старият лекар в света издаде рецептата си за здраве и щастие

Най-старият лекар в света д-р Шигеаки Хинохара издаде рецептата си за здраве и щастие. Самият доктор е блестящо потвърждение на своите правила за здраве и дълголетие. Той изглежда много по-млад от своите 105 години, които ще навърши тази есен. Теглото на човека-чудо е точно 60 кг и е непроменено откакто е бил на 30 години. Смята, че дължи дълголетието си преди всичко на храната и на факта, че е непрекъснато зает с любимата си работа да помага на другите, пише Лечители.бг.

Д-р Шигеаки Хинохара е най-възрастният практикуващ лекар в Япония, а и в света. Той е председател на съвета на настоятелите в болница Сейнт Люк в Токио, изнася лекции за правилно хранене в цялата страна и е непрекъснато зает. Винаги готов да опитва нови неща, Д-р Хинохара е издал около 150 книги след 75-ия си рожден ден, една от които – „Живейте добре, жвейте добре“ – е продадена в 1,2 млн. копия. Той насърчава хората да живеят дълъг и щастлив живот, като самият той е най-добрият пример за подражание. А ето и неговите 12 принципа за здрав и пълноценен живот, които бяха изведени от негови интервюта и книги.

Първи принцип: Забавлявайте се

 Енергията идва от това да се чувстваме добре, а не да ядем и да спим много. Всички помним, че като деца сме имали толкова забавления, че често сме забравяли за съня и храната. Мисля, че и възрастните трябва да живеят така – не е необходимо да се изтощавате със строги правила за вечеря и час за лягане.

Втори принцип: Теглото

 Всички дълголетници, независимо от своята раса, пол или националност, имат едно общо нещо – те не са с наднормено тегло.

Трети принцип: Ние сме това, което ядем

 Храната е най-важна. За закуска аз пия чаша плодов сок с една супена лъжица зехтин или чаша мляко с малко леща на прах и един банан. Зехтинът е много полезен за артериите и за кожата. На обяд хапвам малко мляко с 2-3 бисквити или пък нищо, ако съм много зает. Никога не чувствам глад, когато съм съсредоточен в работата си. За вечеря хапвам плодове, малко риба с ориз, а два пъти седмично – 90 грама немазно месо.

Четвърти принцип: Гредайте винаги напред

 Бъдете заети и гледайте напред. Моят график за лекции и обичайната ми работа в болницата е запълнен за година напред. А през 2020 смятам да се забавлявам на Олимпийските игри в Токио. Изобщо не е нужно да се пенсионирате, но ако много искате – в никакъв случай по-рано от 65-годишна възраст.

Пети принцип: Лекарите не могат да лекуват всичко

 Ако лекарят ви препоръчва някаква процедура или операция, най-напред го попитайте дали би подложил жена си и детето си на нея. Противно на общоприетото схващане, лекарите не могат да лекуват всичко. Така че, защо да си причиняваме излишна болка от една ненужна операция. Аз вярвам, че животните и терапията с музика могат да направят повече, отколкото си представят лекарите.

Шести принцип: Винаги ползвайте стълбите

 Ако искате да сте здрави, ползвайте стълбите и сами си носете багажа. Аз прескачам през две стъпала, за да поддържам мускулите си във форма. Всеки ден се опитвам да извървявам от 2000 до 2500 крачки с бавно темпо, тъй като си помагам с бастун.

Седми принцип: Болката си остава мистерия

 Болката е мистериозно нещо. Най-добрият начин да забравиш за нея е да се забавляваш.

Осми принцип: Душата е вечна, а материалното е преходно

Не се тревожете прекалено за материалните неща. Не забравяйте, че когато дойде смъртта, няма да вземете нищо със себе си.

Девети принцип: Болестите са строго индивидуални

 Науката сама за себе си не лекува хората. Тя третира всички ни по еднакъв начин, но болестите са индивидуални. Всеки човек е уникален и болестите са свързани със сърцето му. За да познаваме болестите и да ги лекуваме се нуждаем от много по-широко разбиране за нещата, не само от медицината.

Десети принцип: Намерете си добър герой

 Намерете своя пример за подражание и се опитайте да постигнете повече от него. Моят герой беше моят баща. И сега, когато съм в сложна ситуация, аз се питам как би постъпил той.

Единадесети принцип: Всичко има и добра страна

 Животът е пълен с инциденти и възможности. Спомням си, през март 1970 г., когато бях 59-годишен, в една прекрасна слънчева сутрин пътувах от Токио до Фукуока. Самолетът беше отвлечен от фракция на японската комунистическа лига. Тогава трябваше да прекарам следващите 4 дни завързан за седалката при 40-градусова горещина. И като лекар, аз погледнах на ситуацията като експеримент. Беше удивително да установя как организмът се забавя в кризисна ситуация.

Дванадесети принцип: Най-голямото щастие е да помагаш

Прекрасно е да имаш дълъг живот. Първите 60 години работим за семейството и за постигане на своите цели. А след това трябва да насочим усилията си в полза на обществото. От 65 години аз работя като доброволец. И до ден днешен мога да работя по 18 часа всеки ден от седмицата. И се наслаждавам на всяка минута.

Д-р Шигеаки Хинохара 

Diabet

Тази болест се открива много често ЧАК, когато се появят усложненията.   

   Застрашени ли сме от диабет и можем ли да се борим с него

Колко често чуваме напоследък споменаването на думата „диабет“? И все си мислим, че това не засяга нас и няма да ни застигне, без да си даваме сметка всъщност, че храната, която приемаме ежедневно, стресът, на който сме подложени са опасните причинители на тази болест.

По данни на Международната диабетна федерация честотата на заболяването е 8,3% и по прогноза ще надмине 10% към 2035 г. Големият брой неразпознати случаи е важна предпоставка за закъсняване на лечението, вследствие на което се развиват усложнения. Най-често се открива диабет при пациентите във възрастовата група 40-59 г., обаче се наблюдава подмладяване на заболяемостта.

Истината е, че тази болест се открива много често чак, когато се появят усложненията. Обикновено тя се развива години наред и знаците, които дава остават незабелязани. Затова е необходимо да бъдем информирани и съвсем съзнателно да разбираме как начина на живот, който водим, има пряко отношение към здравословното ни състояние. Често си казваме: „Още една вафла или още един шоколад за деня няма да ни навредят“. И ако това е наше ежедневие изобщо не съзнаваме рисковите, които поемаме.

Кои са предвестниците за риск от диабет






Предиабетът се характеризира с  нарушен глюкозен толеранс  (непостоянни повишения на кръвната захар). Типични за него са и повишените нива на холестерол и триглицериди, високото кръвно налягане, затлъстяването.

Инсулиновата резистентност е състояние, в основата на което е лошото усвояване на инсулина от клетките. Клетките ни притежават рецептори, които да разпознават инсулина, който им сигнализира, че им носи глюкоза, т.е. енергийна храна. Прекомерното количество мазнини, които приемаме чрез храната,  нарушава действието на рецепторите, които „познават“ инсулина и приемат глюкозата. Така кръвта става наситена на глюкоза, но клетката остава гладна, което е сигнал за организма да произведе още инсулин и да попълни енергийните си нужди с още храна. Така се попада в клопка – от една страна имаме налице напълняване, повишени нива на триглицериди, които повреждат рецепторите на клетките за инсулина, а от друга – изпитваме постоянен глад и допълнително натоварваме процеса. Това постепенно изтощава панкреаса и намалява неговите способности, което води до настъпването на диабет тип 2. Ако е в слаба форма инсулиновата резистентност, може лесно да се овладее и да не се стигне до диабет. Признаците за инсулинова резистентност са: променлив, обикновено засилен апетит,  двупосочни промени в нивата на кръвната захар, напълняване.

Обездвижването, употребата на алкохол и затлъстяването  увеличават риска около 10 пъти. Захарният диабет нерядко има и психосоматична причина. При силен или хроничен стрес се увеличава продуцирането на адреналинът и кортизолът, които повишават глюкозата. Честото излагане на стресови фактори може да причини както инсулинова резистентност, така и да намали способността на организма да произвежда адекватни количества инсулин.

Важно е навреме да обръщаме внимание на знаците, които организмът ни дава и да предприемаме адекватни мерки.

Диабефор Глюко допринася за поддържането на нормална концентрация на глюкоза в кръвта и за нормалния метаболизъм. Съдържа патентован екстракт Silbinol от билката Птерокарпус и Хром от обогатени дрожди.  Диабефор Глюко подпомага нормалните нива на холестерола и триглицеридите. Благоприятства поддържането на нормално тегло и чувствителността на клетките към инсулина. ДиабеФор Глюко е напълно натурален. Не съдържа изкуствени и животински продукти, оцветители и консерванти. Заради липсата на странични ефекти, може да се приема продължително време. Можете да намерите в аптеките и без рецепта! 

www.botanic.cc

 НАУЧНО ДОКАЗАНО: КАХЪРНИЯ ЧОВЕК САМ СЕ РАЗБОЛЯВА...                                                                    







Връзката здрав дух, здрави емоции, здраво тяло е потвърдена  

„Когато човек е потиснат или изпитва страх, това веднага рефлектира някъде в тялото –  получава сърцебиене,  вдига кръвното,  усеща спазми в корема или разстройство. Ако тревогата и притесненията  продължат по-дълго  и човек не успее да ги овладее, може да се стигне до язва, сърдечни заболявания, увреждане на щитовидната жлеза, диабет, кожни проблеми“, казва  Моника Балаян, психолог, преминала обучение при най-добрите специалисти в Русия, Германия, Холандия, Франция, САЩ.  Тя преподава смехотерапия от години , автор е на редица програми за оздравяване и усъвършенстване,  има богат опит и  наблюдения върху своите курсисти и проблемите им. Някои от тях са постигнали  доказани  резултати при захарен диабет и безплодие. Повече от 16 години  тя наблюдава как

чувствата влияят на здравословното състояние на хората

 и има доста примери в практиката си. Помогнала е на много хора да победят болестта.    Добре е човек да открие  зависимостите между емоциите и здравословното си състояние.  И понеже те са субективни, всеки трябва да го направи сам. Защо понякога „хвърчим” от радост или потъваме в меланхолия. „Доведоха една възрастна жена на мой курс за здраве, разказва психологът. -  Беше прекарала  инсулт, имаше лека парализа и  едва ходеше. Курсът беше на руски език, а тя беше арменка и нищо не разбираше. Обясних й, че няма да има полза, но тя ме помоли да остане.  Разбра, че по време на заниманията трябва просто да се радва и да поддържа това състояние. Упражнението беше такова и всички в залата се радваха. Тя го правеше, смееше се като дете. В края на курса тя можеше да ходи сама с бастунчето си. Всички видяха как радостта  укрепи тялото й”.

Доказано е, че емоцията веднага кара тялото да реагира. Ако тя е „тежка” – омраза, ярост, злоба, ненавист, черногледство, ни „смачква” и усещането се прехвърля и на тялото. Ако е любов, радост, вдъхновение, оптимизъм, вяра , „олекваме” от щастие, а  тялото е  способно е да преодолее всякакви трудности.

Любовта  е мощен стимулатор,

 човек придобива силен имунитет от нея. Безпокойството е по-опасно  от гнева,  причинява разпиляване и загуба на енергия. Гневът ни „вади” от обувките, ние излизаме от себе си, от вътрешния си център, а при безпокойството този център изчезва и не можем да го открием. Често не знаем дори каква е причината за него. Във физическото тяло то се загнездва в гърдите, причинява дихателни проблеми или провокира необходимостта от пушене на цигари. Това, което пречи на дишането и го блокира (включително цигарите) причинява или усилва безпокойството. Сигурен признак за него е напрегнатост в раменете, скръстените ръце на гърдите или слънчевия сплит.  С този жест хората се „заключват” емоционално срещу някаква опасност. 

Ако  човек се научи  да „лекува” емоциите си  и  не се поддаваме на отчаянието и негативизма, а търси целенасочено позитивните чувства,  може да се измъкне от всяка трудна ситуация. Радостта, удоволствията принуждават болестите да отстъпят. Връзката здрав дух, здрави емоции, здраво тяло е доказана.

Пазете се от принципа на махалото, търсете златната среда

Ако човек все пак изпусне емоциите си , трябва да  ги трансформира от негативни в позитивни или поне да възстанови  спокойствието си . Не е нормално от състояние на депресия да преминеш в еуфория и като махало да се люшкаш от една крайност в друга. Еуфорията и прекаленият възторг също вредят. Полезни са леки,  позитивни емоции.  Въпреки че смехът е  полезен, когато е извън контрол, губим обективния поглед върху нещата. Трябва да се стремим към баланс , златната среда, и гъвкаво да променяме емоциите си, съветва Моника Балаян. Дозираният възторг е полезен, но ако пребиваваме дълго в това състояние, губим представа за реалността. Затова говорим за черни и розови очила.

Негативните емоции  са ни от полза, ако знаем как да ги разчитаме и контролираме. Те ни заземяват и предупреждават, че нещо не е наред, че  трябва да спрем, да променим посоката. Ако  сътрудничим с емоциите си, ще сме приятели сами на себе си.

 Ако някъде нещо боли или има хроничен проблем , първото  е да  проследим  емоциите. Когато емоционалното състояние се овладее, тялото веднага реагира положително. Негативните мисли водят до негативни емоции, а резултатът е дискомфорт в тялото. Има и обратна връзка - ако тялото боледува, появяват се неприятни емоции, които съответстват на определени мисли.

Най-лесно чувствата се контролират през тялото

За да контролираме ситуацията, трябва да наблюдаваме мислите, емоциите  и тялото си, съветва Моника. Ако сме потиснати или тъжни, трябва да  излезем на разходка, да се раздвижим чрез спорт, да вземем  душ или  вана, да отидем на масаж. Това веднага ще ни ще отпусне и разсее, ще прогони депресивното  състояние. Емоционалната интелигентност е да знаеш кое как ти влияе  и как да си помогнеш . При някой работи вана при друг,  готвене,  секс или разходка в планината.

Феодорина ЛЯСКОВА

Вестник „Златна възраст”

Моника Балаян, психолог

 ПОВЕЧЕ ХОРАТА УМИРАТ ОТ НИСЪК ХОЛЕСТЕРОЛ И НИСКА КРЪВНА ЗАХАР, А НЕ ОБРАТНОТО...

Проф.д-р Лъчезар Гроздински д.м.н:








За високия холестерол не са виновни тлъстите храни
Не разчитайте само на хапчетата
Холестеролът е сериозен рисков фактор, но доста хора са умрели от инфаркт при съвсем нормални, дори ниски стойности на холестерола, посочва проф. Лъчезар Гроздински д.м.н, завеждащ Отделение по ангиология и флебология на City Clinic. Мит е, че като човек яде тлъсти храни, ще се разболее от атеросклероза. Има хора, които са вегетарианци или постоянно пазят диета и са с висок холестерол и други, които си хапват бекон, сланина, а съдовете им са чисти. Холестеролът, сам по себе си не е достатъчен, освен ако не е с екстремно високи стойности, за да се развие атеросклероза.
Много важна е защитата,
която има човек и по-специално състоянието на стената на кръвоносните съдове, която е с огромна предпазна роля. Тя не позволява на различни вредни фактори –холестерол, високо кръвно, токсини да я увредят. Ако има генетично здрава съдова стена, тя е с много системи за защита и може да не допусне развитието на атеросклероза, въпреки че човек се подлага на различни рискови фактори. И обратно – ако тя е слаба по наследство, колкото и човек да се пази, опасността не намалява. Известен факт е, че човешката защита отслабва при срив в психиката. Ако някой изпадне в депресия например, неговата защита тотално пада. Тогава може да се разболее и от рак и, от атеросклероза, и от някаква тежка инфекция. И все пак,
не бива да се отрича ролята на рисковите фактори -
високо кръвно, висока кръвна захар, висок холестерол, тютюнопушене, които са сериозни. Важен е балансът, той е изместен в посока извършване на медикаментозна терапия, но това съвсем не е достатъчно. Да се разчита само на хапчета е погрешна тактика. „Не е важно дали човек яде пържоли или не, а как живее живота си, дали изпитва радост от него, подчертава професорът. - Здравето е отговорност на самия пациент, не е само в ръцете на лекаря, който насочва хората към изцелението им. Основното лечение се извършва от всеки човек. Дори да си пие редовно хапчетата, да си мери кръвното и захарта, ако живее в постоянен стрес, ако е алчен за пари и е негативен към света – по никакъв начин не може да си реши проблема. Освен това пациентът не бива да излиза от лекарския кабинет уплашен, разстроен и обезверен“.
Проф. Лъчезар Гроздински

РАДИЕСТЕЗИЯ

 ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДОКТОР ЗА РАДИЕСТЕЗИЯТА...  




 Д-р Добри Стойков: С радиестезия се открива и лекува рак

Златни съкровища за милиарди се крият в земята на България

„Бъдещето е на радиестезията, стига управляващите да проумеят, че радиестезистите само могат да помогнат на медицината. Думата радиестезия буквално означава усещане на вълните и техните колебания, излъчвани от обектите на живия и неживия свят. Всичко в природата трепти и излъчва. Тези усещания се долавят само от определени хора, притежаващи необходимия магнетизъм и диапазон на биополето”, казва единстевният лекар – радиестезист у нас д-р Добри Стойков.

„Радиестезистът оператор усеща и открива отрицателните чуждеродни структури на болния орган чрез енергийните центрове - чакрите, които са част от енергийното му тяло. В случая те играят ролята на приемчици.

От преобразуването на енергията на излъчване се отделя хормон

Последният активира нервната система на радиестезиста, а тя - мускулната му. Така се формира т.нар. идеоморфен акт, предизвикващ въртене на махалото или т.нар. багети. От друга страна, радиестезистът лечител изпраща част от своята положителна енергия до болния орган. По този начин премахва от него болестотворните отрицателни енергии които лечителят приема в себе си и ги неутрализира. При това положение ян и ин енергиите се възстановяват напълно и органът оздравява. Ето в това именно се заключава технологията на радиестезичния метод”.

Специалистът говори и за кармичните проклятия.  „Колкото и да ги отрича медицината, те съществуват и това отдавна е доказано от световно известни учени. Това са т.нар. кармични и родови проклятия, известни още като божии наказания. Те са един от основните фактори за възникването на рака. Обикновено ракът възниква едновременно на няколко места. На заболелите органи започва да липсва енергията ян. Където няма ян, там има рак. Ян и ин са основните управляващи енергии в организма на живите същества. Ако един орган притежава 100% ян и ин, значи той е здрав. При липса на енергията ян на даден орган,

се уврежда мембраната на клетките.

 Според енергийната теория, структурата и строежът на клетките се състои от две части: ядро - изградено от белтък и сяра със знак (+), и мембрана на клетката със знак (-). Тя от своя страна се състои от двойно и тройно ненаситени мастни киселини на линоловата и линоленовата киселини с въглеродна верига от 18 и повече звена. При липса на ян енергия, мембраната на клетката се разрушава. Разпада се и електрическият облак, както и връзката със слънчевите фотони. Така клетките на даден орган загиват. Ето в това се изразява същността и смисълът на болестта рак”, казва Стойков.

Според него всяко радиоактивно облъчване на човешкия организъм, използвано с лечебна цел и от други източници, води до възникване на т.нар. свободни радикали. Характерно за тях е, че им липсва един електрон и за да съществуват, си го набавят за сметка на околните клетки. Същите тези свободни радикали застават по средата между ядрото (+) и мембраната (-) на клетките и последните загиват.

Настъпва клетъчна смърт.

Много често свободните радикали нападат хемоглобина и го увреждат. Подобни радикали възникват в организма на човека от олио, произведено чрез нагряване при висока температура - стотици градуси.

Химиотерапията, лъчетерапията и хормоналните видове лечение също водят до образуване на свободни радикали, обяснява радиестезистът. По думите му, в следствие на тези методи настъпват масови разстройства и нови болести в организма на човека. „Днес някои хора, щом чуят думата рак, изпадат в ужас и в стрес. Хора, запазете спокойствие! Знайте, че има и друга наука, за която няма неизлечима болест. Радиестезичният енергиен метод е в състояние за кратко време да открие болните от рак органи и да ги неутрализира.

Той е мощна космическа сила,

 която няма равна на себе си. Зад космическата енергия, захранваща опитния радиестезист, стоят плеяда от космически светила със свои определени кодове, чрез които ние можем винаги да влизаме в контакт и да се информираме за истината. Обикновеният човек няма как да си представи всичко това. Всички, които се съмняват и не вярват на тази всеобхватна наука, задържат собственото си развитие, както и това на планетата.

„Във Франция и Германия радиестезията се изучава и в университетите. Много медицински специалисти самостоятелно изучават тази наука, за да повишат качеството на своята диагностика и лечение. Може и да не ви се вярва, но за радиестезията не е проблем дори лечението на вируса ебола, както и на болестта син език. Същото се случи и когато изчезна малайзийският самолет. Съобщихме за местонахождението му, но не ни повярваха. Този самолет и досега си стои на мястото с всички пътници, макар че се твърди, че местонахождението е неизвестно”, убеден е Стойков.

„Днес хората на Земята са пълни с паразити от семейството на метилите. Такива са чревният метил - трематода, овчият чернодробен, панкреатичният говежди и човешкият чернодробен метил. Голямото им разпространение се дължи на високия ръст на животинския свят от говеда, свине, пернати и четирикраки домашни любимци. За да се превърнат тези метили в активен рак, са им необходими разтворители като изопропиленовия алкохол, бензола, ксилола, тулола и др. - всички те са остатъчни продукти в храната ни”. Според него, подобно въздействие оказват също така пастата за зъби, различните лосиони и козметичните средства. Всички тези разтворители, които споменава, се натрупват в предпочитани за тях органи. Например изопропиленовият алкохол се натрупва най-често в черния дроб, давайки възможност на чревния метил да завърши именно там жизнения си цикъл.

А това дава началото на раковия процес.

Всичко това води до възникване на общия всеобхватен раков процес, или това е всеобщият продукт, наречен митотичен стимулант и обозначен с термина “Орто-Фосфо-Тирозин”. Щом в организма се констатира чрез радиестезичното махало и в съответствие с хомеостазата на дадения орган наличието му, означава, че е налице раков процес. „Но радиестезичният метод позволява пълното му премахване още при самата диагностика. Пациентът става свидетел за наличието, а след това и за изчезването на рака. Методът позволява по време на диагностиката пациентът да вижда това, което вижда и лечителят радиестезист. А това дава сила и оптимизъм на болния за живот. Голяма част от хората са непросветени в областта на енергийната медицина и нейните причини. Това е медицина на бъдещето, донесена от древността от някогашната развита цивилизация, построила египетските пирамиди. Средната възраст на човека, спазващ изискванията на радиестезичния метод е 140 години”.

Драгомира ИВАНОВА

КАКВО Е ХОЛИСТИЧНА МЕДИЦИНА?...

  Доц. д-р Мария Папазова: С една изпусната дума лекарят може да убие пациента




Лекарствената индустрия трябва да печели,НИКОЙ ТАМ НЯМА ИНТЕРЕС БОЛНИТЕ ДА БЪДАТ  ИЗЛЕКУВАНИ. 

         " ДАНО БАБА ГИНКА ОТ "ЖЕНСКИЯ ПАЗАР" ГО РАЗБЕРЕ ТОВА ..."

Доц. д-р Мария Папазова е холистичен лекар, позната от предаването „На гафе” на Гала, където гостува всеки понеделник. Завършва хуманитарна медицина в Медицинския университет в София през 1981 г. От 1986 г. работи в БАН, в Института по невробиология, като продължава практиката си да лекува пациенти. Автор е на 8 научнопопулярни монографии. Носител е на Националната награда „Най-добър млад фармаколог на годината” на името на акад. Петър Николов. Има диплома за перспективен млад учен на Европейския колегуим по психоневрофармакология, Будапеща, Унгария. Член e на Нюйоркската академия на науките.

„От холистична гледна точка болестта е един полезен сигнал, който ни показва къде грешим в начина си на живот, в светогледа си, какво трябва да променим”, казва д-р Мария Папазова. „Болестта е сигнал и в този смисъл тя ни е приятел, както смятат древните китайски лечители, а не враг. Д-р Папазова обяснява, че в подсъзнанието ни винаги има една холограма на здравия човек, която трябва да се активира. Това не може лекарят да свърши, това трябва всеки да направи сам. Всеки трябва да се научи да познава себе си - това е основната ни специалност и мисията ни на тази земя. Да се вслушваме в себе си, в тялото си.

Да му помогнем да се излекува само.

 Холистичният подход включва няколко метода, които взаимно се допълват и  са съсредоточени в една цел - да се активира вродената самоизцелителна система у човека.

Въпреки че е била дъщеря на лекар, д-р Папазова страдала от хронични заболявания. Не можела да си представи, че болен човек ще излекува някого, според древните китайци докторът трябва да излекува първо себе си. Докато работила като асистент в Института по ендокринология, усетила, че нещо концептуално е сбъркано в изучаваната традиционна медицина - тя е насочена към болестта, тушира симптомите й, стреми се да внася лечение отвън и въобще не се занимава с проблема за собствените защитни механизми на организма. Те са клетъчни и би трябвало всеки лекар да ги отчита, да им помага, да им асистира. " Вместо това, казва д-р Папазова, ние застрелваме самоизцелителните механизми с химикали." Напуснала клиничната медицина по собствено желание през 1986 г. Отишла в БАН по покана на акад. Петков, който се занимава с мозъчна фармакология. Включила се като редовен аспирант в програмата за изучаване на човешкия мозък. Задавала си много въпроси, но успоредно с това продължавала да дава на децата си антибиотици за вирусно заболяване.  Оправдавала се с майчиния страх,

както и с желанието нещата да стават бързо.

 "Когато се дава антибиотик, симптомите бързо се тушират и човек се успокоява. Антибиотикът може в най-добрия случай да доведе 5-те милиарда бактерии до 2,5 милиарда, т.е. да улесни имунната система да си върши работата. Докато обаче той убива милиардите, съсипва акционния потенциал на клетките на имунната система. И прави много други бели."

"Няма нелечими заболявания. Има нелечими хора. Още при първата среща с холистичния лекар хората разбират, че не са изпуснали последния влак.  Лекарят трябва да започне с връщането на надеждата у човека отсреща, много често съзнателно убита. Бих учила колегите си дори и само на това колко е силно словото и колко страшни поражения можеш да нанесеш с дума. Докторът трябва да знае, че с лицето си, с усмивката си, с една изпусната думичка може да убие пациента”, обяснява докторката.

„Хуманната медицина продължава да не създава лекари, а безплатни дистрибутори на химически медикаменти. Лекарствената индустрия трябва да печели, затова никой там няма интерес болните да бъдат излекувани. На лекарите продължава да се внушава, че всичко, което мирише на природа, противоречи на логиката. Докато холистичният лекар не се затваря в материалното, той приема и вярва, че душата не е "локализирана" само в мозъка и че човек е една енергийна система, която приема и отразява вибрациите във Вселената. Холистичната медицина приема, че човек е болен,

защото е нещастен, макар и да не го осъзнава.

 Дори едно вирусно заболяване идва отвътре, от емоциите. Задавали ли сте си въпроса защо при една епидемия никога 100% от хората не се заразяват. Има такива, при които вирусът не действа. Същият е принципът и при функционалните разстройства - създадена е определена психосоматична ситуация”.

Основно правила за нея е докторът и пациентът да се хванат ръка за ръка и да вървят по пътя на болестта към духовно усъвършенстване. Когато стигнат до края виждат, че отсреща има друг връх. И започват отново. „Не случайно Петър Димков, който е бил един прекрасен холистичен лекар, е карал пациентите си да вървят по пътя, да се трудят за изцелението си. Той е бил и екстрасенс, но е предписвал на болните билки, които сами да си наберат, да варят, да си правят лапи, да работят. Защото здравето е дар и той трябва да се изстрада и да се заслужи.”

„Може да ви звучи смешно, но най-простите неща се оказват най-важни. Човек оздравява тогава, когато сутрин му се пее и изпитва чувство на благодарност. Щастлив е ей така, само защото чува птиците. Това е холистичната медицина. Тя е едно преосмисляне на живота. Предлагам на пациентите си едно ново отношение към живота, облечено в думи, с които да работят. "Моето тяло е изпълнено с хармония и любов, всички мои клетки работят цялостно в обща система, една за друга, органите ми функционират и божествената мъдрост на моето подсъзнание изпраща свежа жизнена сила и целебна мощ навсякъде, където има нужда от нея."

Според холистичката важно е да не споделяме болестните си проблеми с роднини и приятели! „В България е прието да се оплакваш непрекъснато. От енергийна гледна точка това е много вредно. Мисълта за вашата болест влиза в главата на сестра ви, която много ви обича. По този начин тя поддържа болестния процес на мисловно ниво, а това е най-сигурното ниво. Всички започват да вибрират около вашата болест, поддържайки я.

Човек трябва да споделя проблемите си

 с този, който е вътре в него и чака да поеме товара - Господ вътре в нас. Но и това се прави не по друг начин, а с благодарност: "Благодаря ти, Боже, за тази болест, която е моят учител…" И всеки ден му разказвам за болестта и докъде съм стигнала в учението си. Животът е просто нещо - само трябва да оставиш приоритетите на Бога да си ги върши той. Само че трябва да му благодарим предварително за свършената работа. Не „дай ми”, а „благодаря ти”, че ме излекува, че ми намери тази прекрасна работа и т.н. Когато благодариш превантивно, означава, че вярата ти е стопроцентова. Тя такава трябва и да бъде."

 Хранително-вкусовата промишленост от десетилетия работи в една посока – да създаде нагласа у хората, че колкото по-преработена е една храна, с колкото повече овкусители, набухватели, ароматизатори и всякакви други подправящи вещества е произведена, толкова е по-вкусна, казва докторката. Тя призовава да си върнем усета за цялостната, максимално автентична храна – такава, каквато идва от природата. Не случайно в последните години има едно връщане към биологичното земеделие, един стремеж към връщане назад, към селото и фермата. Няма нищо по-хубаво от това да отидеш в градината и да си откъснеш домат или ябълка, да вземеш яйцето от полога, да си направиш сам сиренето или киселото мляко. Такава храна, а не преработената и полуфабрикатната, е наситена със слънчева енергия. А от храната ние на първо място трябва да получаваме енергия. „Да вземем един пример от деня на българската майка. Тръгва да прибере детето от детската градина и му носи меденки или вафлички. В тези продукти за енергия нам как да говорим. Нищо от съдържанието им няма никакъв досег до слънцето и до естествената трева или до някакъв прод, или зеленчук. Има само едно хибридизирано брашно, вреден подсладител, набухватели и овкусители. Подобен продукт засища, обаче създава големи проблеми и нарушения в организма. При изяждането на една меденка или вафла организмът само ще изхарчи енергия и не само

няма да получи абсолютно нищо полезно насреща,

 но и ще се увреди. Все едно сме поели токсини. И това е етикетът на съвременното хранене. Храната, освен че ни дава усещане за ситост, влияе и на хормоните, включително на хормоните на щастието ендорфините, влияе и на психиката ни. Над 60% от човечеството страда от затлъстяване. Това е огромен бич”. Една от грешките, които допускаме според д-р Папазова е това, че се храним рядко, като поглъщаме големи количества храна наведнъж, ядем въглехидрати, които не са естествени, не са плодове и зеленчуци. „Храним се основно с хибридни зърнени храни, а те са изключително вредни. От тази храна не само се пълнее, от нея тялото ни се руши. Страдаме от метаболитен синдром с последващите го високо кръвно, диабет и сърдечносъдови проблеми. Оттук идва заплахата за артрити, а за жената - синдром на кистозни яйчници. Тези храни рушат малкия мозък (губим равновесие и ставаме нестабилни), предизвикват деминерализиращи процеси, а ние слагаме погрешно диагнозата „множествена склероза”. Възпалението в чревния тракт е една от причините за неусвояване на важни съставки, какъвто е витамин В12, и съчетанието от консумиране на хибридни зърнени храни плюс дефицит на В12 води до ранен Паркинсон, увреждане на нервната система, включително и опорочено развитие на децата в посока хиперактивност или аутизъм”.

Д-р Папазова обяснява,

че е изключително важно кога и как се храним!

 На първо място трябва да се съобразяваме с природните ритми – да се храним със сезонна храна, да следваме биологичния си часовник. Ние трябва да ставаме между 5 и 7 сутринта, когато е най-висока активността на меридиана на дебелото черво. Денят ни трябва да започва с подготовка на червата за храна, като предварително ги измиваме по същия начин, както измиваме сутрин очите си – с вода. Никой не си мие очите с кафе, нали? Затова сутрин, непосредствено след ставане, е добре да пием между 500 мл (минимум) и литър вода, по възможност топла. След това се включва меридианът на стомаха и билогичният часовник ни нарежда – яж! Максималната активност на стомаха за цялото денонощие е между 7 и 9 сутринта. И затова трябва да спазваме поговорката „Закуската яж сам, обяда сподели с приятелите си, вечерята дай на врага си.” Сутрин се яде най-много. И в редките случаи, в които съм виждала хора, които закусват сутрин в точното време и достатъчно – те са здрави. Те са с нормално тегло, не страдат от бичовете на съвремието – метаболитен  синдром, диабет и т.н.

 Една система на хранене, която много уважавам, е на всяко хранене да има и малко протеин. Да хапваме по малко, през 3 часа и половина. По принцип не трябва да се прави по-голям от 5-6-часов интервал между отделните хранения. Колкото по-често се храниш, толкова по-активна е метаболитната енергия, свързана с този процес. Усвояваш по-пълноценно храната и не пълнееш от нея. И още нещо важно –

не бива да се храним ядосани

 или набързо, под стрес – целият метаболизъм се променя.

 Сред безусловно вредните храни Д-р Папазова слага маргаринът, прясното мляко и всички продукти с пшеница, ръж, овес, ечемик, соя, царевица и бял ориз. Вредни са също ленът, конопът и рапицата заради огромното им насищане с Омега-6 мастни киселини. Разбира се, трябва да изчистим излишните захари, да не пием газирани напитки, да избягваме десерти, подсладени с глюкозо-фруктозен царевичен сироп. Да гледаме винаги етикетите за вредните оцветители и консерванти - Е-тата в храните.

Драгомира ИВАНОВА

Доц.д-р Мария Папазова

2025/07/10

НАРОДНА РЕЦЕПТА ЗА ШИПОВЕ

 НАРОДНА РЕЦЕПТА ЗА ШИПОВЕ 


+357 96 921211

мануална терапия

 - след наранявания на опорно-двигателния апарат - след операция

 - хронични болки в гърба и ставите

 - сколиоза при деца

 - следродилно възстановяване

 - физиотерапия

 - магнитотерапия

 - шокова магнитолазерна терапия

 - криотерапия

 - ударна вълна

 - текар физиотерапия

 - хиджама терапия кръвопускане 

 - пиявици

 - IMMT (мобилизация на меките тъкани)

- лазерна терапия 

-хилт висококачествена, дълбоко проникваща ,патентована  лазерна италианска единствената в България Кипър 

#физиотерапия #varna #bulgaria #Massage #шумен #провадия #физиотерапия #банка #limassol #physio #лимассол #ШУМЕН #провадия #Варна #Пловдив #бургас #folowers #последователи #всички #България #evryone #rumunia #polsha #belgium #germany #всички #world #facebook #tiktoker #tiktok See less



2025/06/19

ХЛЕБНАТА СОДА: ПЕПЕЛ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ОГЪН

 

ХЛЕБНАТА СОДА: ПЕПЕЛ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ОГЪН 



ЛЕЧЕБНАТА МЕТОДИКА НА ПРОЧУТИЯ ЛЕКАР ТУЛИО СИМОНЧИНИ

Въпреки че д-р Тулио Симончини е излекувал много хора от рак, дейността му в Италия е забранена и е пратен в затвора.
Това не пречи неговата лечебна методика да е известна на целия свят.
Какви са основните тези в нея
1. След много изследвания д-р Симончини стигнал до извода, че ракът е гъбична инфекция;
2. Генетиката не е причина за възникването на рак;
3. Проведените изследвания потвърждават, че ракът във всичките му прояви възниква заради гъбичката;
4. Гъбичните инфекции и псориазисът възникват заради кандида;
5. Традиционно сочената причина за рака – делението на клетките в геометрична прогресия, не е потвърдена научно;
6. Днес умират много хора от рак, но причината за това още не е намерена;
7. Храна за кандида са захарта и изделията от брашно.

Симончини влиза в затвора през 2018 г. за пет години заради нетрадиционния метод на лечение и за „убийството“ на хора поради неговата методика.
Ако вкарваха в затвора лекари заради смъртта на хора от химиотерапия, щеше ли да остане поне един лекар на свобода?!

Голяма част от хората са наясно, че на индустрията не са изгодни подобни методи на лечение.
Д-р Симончини е оклеветен.
Но отзивите за лечението на рак с хлебна сода са много и действително той е помогнал на много хора.

Проф. Иван П. Неумивакин препоръчва лечение на болести с кислородна вода и хлебна сода.

Ето каква е неговата схема за употребата на хлебна сода
Първи ден – хлебна сода на върха на ножа се разтваря в гореща вода. Изчаква се да изстине и се изпива 30 минути преди ядене.
Постепенно, в следващите дни дозата се увеличава по малко и стига до една пълна чаена лъжичка.

СОДАТА Е ИСТИНСКИ ЕЛЕКСИР ЗА:
1. Профилактика и лечение на рак; 2. Лечение на алкохолизма; 3. Отказване от пушене; 4. Лечение на всички видове наркомании и токсикомании; 5. Извежда от организма олово, кадмий, живак, талий, барий, бисмут и други тежки метали; 6. Извежда радиоактивните изотопи от организма; 7. Алкализира и разтваря всички вредни отложения в ставите, гръбначния стълб, камъните в черния дроб, бъбреците и жлъчния мехур; 8. Очиства организма от отровни вещества, които той произвежда при раздразнение, злоба, ненавист, завист, съмнение, недоволство и други вредни чувства и мисли на човека.
В древността на содата приписвали божествен произход, тъй като тя се оказала уникално вещество, значението на което трудно може да се оцени. Смятали я за достъпен продукт, който боговете са дали на хората в изобилие, за да могат да се лекуват от най-тежките заболявания.
Според учението “Жива етика” същността на содата е близка до огъня. Тя помага да се поддържа равномерността на горенето и успокоява възбудените центрове в организма. Теософите наричали естествените содови полета „пепел от Великия пожар”.
От тази книга ще се запознаете с най-новите научни доказателства за магическата сила на хлебната сода и с още много практични рецепти, полезни за нашето здраве. Ще научите за методиките на някои големи учени в лечението и профилактиката с хлебна сода.

Учителите в древността наричали содата не само „пепел от Божествения огън”, но и „щит срещу разрухата на тъмата”.
АКО ИСКАТЕ ДА НАУЧИТЕ ПОВЕЧЕ ЗА УНИКАЛНИТЕ ЛЕЧЕБНИ СВОЙСТВА, ЧЕТЕТЕ КНИГИТЕ НА ИЗДАТЕЛСТВО „РАСПЕР“
„ХЛЕБНАТА СОДА: ПЕПЕЛ ОТ БОЖЕСТВЕНИЯ ОГЪН“ И
„ОЩЕ ЗА ХЛЕБНАТА СОДА И ЛЕЧЕНИЕТО НА РАК“

ЧЕТИРИ ЗАКОНА ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПОДМЛАДЯВАНЕ ПО СИСТЕМАТА НА АКАДЕМИК БОЛОТОВ

  ЧЕТИРИ ЗАКОНА ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПОДМЛАДЯВАНЕ ПО СИСТЕМАТА НА АКАДЕМИК БОЛОТОВ Според Борис Болотов човек може да постигне обновяване на ста...