ЧЕТИРИ ЗАКОНА ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПОДМЛАДЯВАНЕ ПО СИСТЕМАТА НА АКАДЕМИК БОЛОТОВ

 ЧЕТИРИ ЗАКОНА ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ И ПОДМЛАДЯВАНЕ ПО СИСТЕМАТА НА АКАДЕМИК БОЛОТОВ

Според Борис Болотов човек може да постигне обновяване на старите клетки с нови. Той е автор на уникална система за оздравяване на целия организъм, която може да помогне на човек да запази биологическата си младост и да постигне възстановяване на органите за сметка на замяна на болните клетки със здрави.
Ботов съветва: „Никога не яжте хранителното, полезното, витаминното и калоричното! Яжте само онова, което ви е вкусно, тъй като точно то е полезно за вас, и е калорично, и хранително и ще даде на организма нужните витамини.“
Според него превъзходни и най-добри съветници по правилно хранене могат да бъдат само нашите собствени вкусови рецептори.
Кои са четирите главни закона за правилно хранене по Болотов
Първият закон
Главната цел е да се увеличи броят на младите клетки по отношение на количеството на старите клетки в тъканите. За целта е нужно да се стимулира отделянето на стомашни ферменти – пепсини. Когато попаднат в кръвта, те се разнасят в целия организъм, и преработват увредените стари клетки, дори раковите, без да причиняват вреда на здравите млади клетки.
Стимулирането на отделянето на стомашен сок се получава чрез употребата на достатъчно количество целулоза – пълнозърнест хляб, пресни плодове и зеленчуци, сухи плодове, тиква, моркови, ряпа, репички, зеле, спанак, салати, бадеми.
Вторият закон – освобождаване от шлаките
Организмът се чисти от шлаки с помощта на киселини, безопасни за организма киселини, които се получават чрез ферментация. От една страна, кислородът образува натрупване на шлаки в организма, от друга – подпомага процеса на ферментация, което води до превръщането на шлаките в соли. Т.е за подмладяване на организма е нужно да се осигури достатъчно количество кислород и движението му в организма. От книгите на издателство „Распер“ можете да научите как да приготвите ферментите на Б. Болотов.
Третият закон – извеждането на солите от организма
За разтваряне на солите може да се използват сокове от солеразтворими растения: хрян, целина, корени магданоз, листа подбел, ряпа и др.; академикът препоръчва и билкови запарки, отвари и чайове.
Морковите, зелето, цвеклото са нужни за кръвотворенето. Те помагат за разтварянето и извеждането на вредните вещества от организма.
Подходящи са топчетата кюспе, за които Б. Болотов пише в книгите си. За тях прочетете в нашите две книги, посветени на методиката му. Топчетата кюспе изсмукват от стените на стомаха и дванайсетопръстника тежки метали, радионуклиди, свободни радикали и канцерогенни вещества.
Постенето, според Болотов, е един щадящите методи за очистване на организма.
Четвъртият закон – борба с болестотворни микроорганизми
Болотов предлага да се възползваме от природните антибиотици – ябълки, плодове калина, облепиха, червена боровинка, черен бъз, чесън, лук и др. За природните антибиотици можете да научите от книгата на издателство „Распер“ - „Природните антибиотици“.
Повече за уникалната система на Болотов за подмладяване и оздравяване чете в книгите на издателство „Распер“:

„ФОРМУЛА НА БЕЗСМЪРТИЕТО. КАК ДА ДОЖИВЕЕМ ДО 200 ГОДИНИ“
и „МАГИЧЕСКИТЕ РЕЦЕПТИ НА АКАДЕМИК БОЛОТОВ“ 

ВСИЧКИ БОЛЕСТИ ИДВАТ ОТ ЕМОЦИИТЕ!

ВСИЧКИ БОЛЕСТИ ИДВАТ ОТ ЕМОЦИИТЕ!

         АКО  ЩЕТЕ ВЯРВАЙТЕ!    

Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си

Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си

Между човешкия ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания. Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителният гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло.Много малка част от хората дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат. Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт, пише psiholozi.com.

Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма, се нарича дистрес. Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система. Всичко, което е в тялото на физическо ниво, е част от цялостното съществуване на личността. Единството на мислите и емоциите се отразява както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот. Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му най-често съвпадат с времето на значителни промени в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н.Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли това, което се случва, да се преоценят отношенията и взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости.Имунната система притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне балансът на цялостното хармонично съществуване на организма. Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система. Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система. Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани помежду си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда. Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.Факт е, че около 75% от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, който отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво. Още в ранното детство у човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената лична представа за света и реалността. В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите. 

2Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво. Всеки човек живее в собствения си свят, който се отличава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото (видяно, чуто, усетено, преживяно). Личната реалност, ако не ни удовлетворява, може да бъде променена чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем. Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот. Болестите, стресът и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между  съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях. Тя в повечето случаи  не се занимава с  психологичните причини, отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симптоми се проявяват отново, но с по-голяма сила, а в нередки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот. Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система. Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота.Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си. Всеки човек живее в собствения си уникален и неразбираем за другите  в повечето случаи свят. Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си. Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции, са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение. Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие и равнодушие, които са потисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите.  Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания. Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите. Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Потиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката. Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания.  Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни.Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си. Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си, означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, който срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение. Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за който е готов в определения момент. Една от причините за страховете е вкопчването в силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/  към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му. Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелстване за сметка на другите. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят разрушителна агресия.

Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта

3–  Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение

 – Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане  и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина

– Амнезия – Страх , бягство от живота.

 – Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите.

 – Радикулит – Страх и безпокойство, свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар.

 – Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, потиснат гняв, неумение за изразяване на любов.

 – Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност

 – Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството.

 – Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина.

– Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо.

 – Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка,  дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата.

 – Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света.

 – Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат.

 – Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства.

 – Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви.

 – Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето.

 – Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания.

 – Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции.

 – Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани

 – Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот.

 – Астма – Потиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота.

 – Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга.

 – Гърло, ангина, ларингит,  фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, потискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване.

 – Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.

 – Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица.

– Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание.

 – Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо.

 – Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане  за безизходица.

 – Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост.

 – Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните, силна зависимост от тях.

– Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.

 – Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов.

 – Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар

 – Заболявания на краката – Емоции, свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота.

– Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо.

 – Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес.

 – Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност, при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.

 – Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение.

 – Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стресът и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение натрупват негативни емоции, които, съчетани с психотравматичен стрес, водят до ракови заболявания.

– Алкохолизъм  – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.

източник:  viaranews.com

РЕЦЕПТА ЗА ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ

 РЕЦЕПТА ЗА ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ       

  Уникално: Най-старият лекар в света издаде рецептата си за здраве и щастие

Най-старият лекар в света д-р Шигеаки Хинохара издаде рецептата си за здраве и щастие. Самият доктор е блестящо потвърждение на своите правила за здраве и дълголетие. Той изглежда много по-млад от своите 105 години, които ще навърши тази есен. Теглото на човека-чудо е точно 60 кг и е непроменено откакто е бил на 30 години. Смята, че дължи дълголетието си преди всичко на храната и на факта, че е непрекъснато зает с любимата си работа да помага на другите, пише Лечители.бг.

Д-р Шигеаки Хинохара е най-възрастният практикуващ лекар в Япония, а и в света. Той е председател на съвета на настоятелите в болница Сейнт Люк в Токио, изнася лекции за правилно хранене в цялата страна и е непрекъснато зает. Винаги готов да опитва нови неща, Д-р Хинохара е издал около 150 книги след 75-ия си рожден ден, една от които – „Живейте добре, жвейте добре“ – е продадена в 1,2 млн. копия. Той насърчава хората да живеят дълъг и щастлив живот, като самият той е най-добрият пример за подражание. А ето и неговите 12 принципа за здрав и пълноценен живот, които бяха изведени от негови интервюта и книги.

Първи принцип: Забавлявайте се

 Енергията идва от това да се чувстваме добре, а не да ядем и да спим много. Всички помним, че като деца сме имали толкова забавления, че често сме забравяли за съня и храната. Мисля, че и възрастните трябва да живеят така – не е необходимо да се изтощавате със строги правила за вечеря и час за лягане.

Втори принцип: Теглото

 Всички дълголетници, независимо от своята раса, пол или националност, имат едно общо нещо – те не са с наднормено тегло.

Трети принцип: Ние сме това, което ядем

 Храната е най-важна. За закуска аз пия чаша плодов сок с една супена лъжица зехтин или чаша мляко с малко леща на прах и един банан. Зехтинът е много полезен за артериите и за кожата. На обяд хапвам малко мляко с 2-3 бисквити или пък нищо, ако съм много зает. Никога не чувствам глад, когато съм съсредоточен в работата си. За вечеря хапвам плодове, малко риба с ориз, а два пъти седмично – 90 грама немазно месо.

Четвърти принцип: Гредайте винаги напред

 Бъдете заети и гледайте напред. Моят график за лекции и обичайната ми работа в болницата е запълнен за година напред. А през 2020 смятам да се забавлявам на Олимпийските игри в Токио. Изобщо не е нужно да се пенсионирате, но ако много искате – в никакъв случай по-рано от 65-годишна възраст.

Пети принцип: Лекарите не могат да лекуват всичко

 Ако лекарят ви препоръчва някаква процедура или операция, най-напред го попитайте дали би подложил жена си и детето си на нея. Противно на общоприетото схващане, лекарите не могат да лекуват всичко. Така че, защо да си причиняваме излишна болка от една ненужна операция. Аз вярвам, че животните и терапията с музика могат да направят повече, отколкото си представят лекарите.

Шести принцип: Винаги ползвайте стълбите

 Ако искате да сте здрави, ползвайте стълбите и сами си носете багажа. Аз прескачам през две стъпала, за да поддържам мускулите си във форма. Всеки ден се опитвам да извървявам от 2000 до 2500 крачки с бавно темпо, тъй като си помагам с бастун.

Седми принцип: Болката си остава мистерия

 Болката е мистериозно нещо. Най-добрият начин да забравиш за нея е да се забавляваш.

Осми принцип: Душата е вечна, а материалното е преходно

Не се тревожете прекалено за материалните неща. Не забравяйте, че когато дойде смъртта, няма да вземете нищо със себе си.

Девети принцип: Болестите са строго индивидуални

 Науката сама за себе си не лекува хората. Тя третира всички ни по еднакъв начин, но болестите са индивидуални. Всеки човек е уникален и болестите са свързани със сърцето му. За да познаваме болестите и да ги лекуваме се нуждаем от много по-широко разбиране за нещата, не само от медицината.

Десети принцип: Намерете си добър герой

 Намерете своя пример за подражание и се опитайте да постигнете повече от него. Моят герой беше моят баща. И сега, когато съм в сложна ситуация, аз се питам как би постъпил той.

Единадесети принцип: Всичко има и добра страна

 Животът е пълен с инциденти и възможности. Спомням си, през март 1970 г., когато бях 59-годишен, в една прекрасна слънчева сутрин пътувах от Токио до Фукуока. Самолетът беше отвлечен от фракция на японската комунистическа лига. Тогава трябваше да прекарам следващите 4 дни завързан за седалката при 40-градусова горещина. И като лекар, аз погледнах на ситуацията като експеримент. Беше удивително да установя как организмът се забавя в кризисна ситуация.

Дванадесети принцип: Най-голямото щастие е да помагаш

Прекрасно е да имаш дълъг живот. Първите 60 години работим за семейството и за постигане на своите цели. А след това трябва да насочим усилията си в полза на обществото. От 65 години аз работя като доброволец. И до ден днешен мога да работя по 18 часа всеки ден от седмицата. И се наслаждавам на всяка минута.

Д-р Шигеаки Хинохара 

 НАУЧНО ДОКАЗАНО: КАХЪРНИЯ ЧОВЕК САМ СЕ РАЗБОЛЯВА...                                                                    

Връзката здрав дух, здрави емоции, здраво тяло е потвърдена  

„Когато човек е потиснат или изпитва страх, това веднага рефлектира някъде в тялото –  получава сърцебиене,  вдига кръвното,  усеща спазми в корема или разстройство. Ако тревогата и притесненията  продължат по-дълго  и човек не успее да ги овладее, може да се стигне до язва, сърдечни заболявания, увреждане на щитовидната жлеза, диабет, кожни проблеми“, казва  Моника Балаян, психолог, преминала обучение при най-добрите специалисти в Русия, Германия, Холандия, Франция, САЩ.  Тя преподава смехотерапия от години , автор е на редица програми за оздравяване и усъвършенстване,  има богат опит и  наблюдения върху своите курсисти и проблемите им. Някои от тях са постигнали  доказани  резултати при захарен диабет и безплодие. Повече от 16 години  тя наблюдава как

чувствата влияят на здравословното състояние на хората

 и има доста примери в практиката си. Помогнала е на много хора да победят болестта.    Добре е човек да открие  зависимостите между емоциите и здравословното си състояние.  И понеже те са субективни, всеки трябва да го направи сам. Защо понякога „хвърчим” от радост или потъваме в меланхолия. „Доведоха една възрастна жена на мой курс за здраве, разказва психологът. -  Беше прекарала  инсулт, имаше лека парализа и  едва ходеше. Курсът беше на руски език, а тя беше арменка и нищо не разбираше. Обясних й, че няма да има полза, но тя ме помоли да остане.  Разбра, че по време на заниманията трябва просто да се радва и да поддържа това състояние. Упражнението беше такова и всички в залата се радваха. Тя го правеше, смееше се като дете. В края на курса тя можеше да ходи сама с бастунчето си. Всички видяха как радостта  укрепи тялото й”.

Доказано е, че емоцията веднага кара тялото да реагира. Ако тя е „тежка” – омраза, ярост, злоба, ненавист, черногледство, ни „смачква” и усещането се прехвърля и на тялото. Ако е любов, радост, вдъхновение, оптимизъм, вяра , „олекваме” от щастие, а  тялото е  способно е да преодолее всякакви трудности.

Любовта  е мощен стимулатор,

 човек придобива силен имунитет от нея. Безпокойството е по-опасно  от гнева,  причинява разпиляване и загуба на енергия. Гневът ни „вади” от обувките, ние излизаме от себе си, от вътрешния си център, а при безпокойството този център изчезва и не можем да го открием. Често не знаем дори каква е причината за него. Във физическото тяло то се загнездва в гърдите, причинява дихателни проблеми или провокира необходимостта от пушене на цигари. Това, което пречи на дишането и го блокира (включително цигарите) причинява или усилва безпокойството. Сигурен признак за него е напрегнатост в раменете, скръстените ръце на гърдите или слънчевия сплит.  С този жест хората се „заключват” емоционално срещу някаква опасност. 

Ако  човек се научи  да „лекува” емоциите си  и  не се поддаваме на отчаянието и негативизма, а търси целенасочено позитивните чувства,  може да се измъкне от всяка трудна ситуация. Радостта, удоволствията принуждават болестите да отстъпят. Връзката здрав дух, здрави емоции, здраво тяло е доказана.

Пазете се от принципа на махалото, търсете златната среда

Ако човек все пак изпусне емоциите си , трябва да  ги трансформира от негативни в позитивни или поне да възстанови  спокойствието си . Не е нормално от състояние на депресия да преминеш в еуфория и като махало да се люшкаш от една крайност в друга. Еуфорията и прекаленият възторг също вредят. Полезни са леки,  позитивни емоции.  Въпреки че смехът е  полезен, когато е извън контрол, губим обективния поглед върху нещата. Трябва да се стремим към баланс , златната среда, и гъвкаво да променяме емоциите си, съветва Моника Балаян. Дозираният възторг е полезен, но ако пребиваваме дълго в това състояние, губим представа за реалността. Затова говорим за черни и розови очила.

Негативните емоции  са ни от полза, ако знаем как да ги разчитаме и контролираме. Те ни заземяват и предупреждават, че нещо не е наред, че  трябва да спрем, да променим посоката. Ако  сътрудничим с емоциите си, ще сме приятели сами на себе си.

 Ако някъде нещо боли или има хроничен проблем , първото  е да  проследим  емоциите. Когато емоционалното състояние се овладее, тялото веднага реагира положително. Негативните мисли водят до негативни емоции, а резултатът е дискомфорт в тялото. Има и обратна връзка - ако тялото боледува, появяват се неприятни емоции, които съответстват на определени мисли.

Най-лесно чувствата се контролират през тялото

За да контролираме ситуацията, трябва да наблюдаваме мислите, емоциите  и тялото си, съветва Моника. Ако сме потиснати или тъжни, трябва да  излезем на разходка, да се раздвижим чрез спорт, да вземем  душ или  вана, да отидем на масаж. Това веднага ще ни ще отпусне и разсее, ще прогони депресивното  състояние. Емоционалната интелигентност е да знаеш кое как ти влияе  и как да си помогнеш . При някой работи вана при друг,  готвене,  секс или разходка в планината.

Феодорина ЛЯСКОВА

Вестник „Златна възраст”

Моника Балаян, психолог

КАКВО Е ХОЛИСТИЧНА МЕДИЦИНА?...

  Доц. д-р Мария Папазова: С една изпусната дума лекарят може да убие пациента

Лекарствената индустрия трябва да печели,НИКОЙ ТАМ НЯМА ИНТЕРЕС БОЛНИТЕ ДА БЪДАТ  ИЗЛЕКУВАНИ. 

         " ДАНО БАБА ГИНКА ОТ "ЖЕНСКИЯ ПАЗАР" ГО РАЗБЕРЕ ТОВА ..."

Доц. д-р Мария Папазова е холистичен лекар, позната от предаването „На гафе” на Гала, където гостува всеки понеделник. Завършва хуманитарна медицина в Медицинския университет в София през 1981 г. От 1986 г. работи в БАН, в Института по невробиология, като продължава практиката си да лекува пациенти. Автор е на 8 научнопопулярни монографии. Носител е на Националната награда „Най-добър млад фармаколог на годината” на името на акад. Петър Николов. Има диплома за перспективен млад учен на Европейския колегуим по психоневрофармакология, Будапеща, Унгария. Член e на Нюйоркската академия на науките.

„От холистична гледна точка болестта е един полезен сигнал, който ни показва къде грешим в начина си на живот, в светогледа си, какво трябва да променим”, казва д-р Мария Папазова. „Болестта е сигнал и в този смисъл тя ни е приятел, както смятат древните китайски лечители, а не враг. Д-р Папазова обяснява, че в подсъзнанието ни винаги има една холограма на здравия човек, която трябва да се активира. Това не може лекарят да свърши, това трябва всеки да направи сам. Всеки трябва да се научи да познава себе си - това е основната ни специалност и мисията ни на тази земя. Да се вслушваме в себе си, в тялото си.

Да му помогнем да се излекува само.

 Холистичният подход включва няколко метода, които взаимно се допълват и  са съсредоточени в една цел - да се активира вродената самоизцелителна система у човека.

Въпреки че е била дъщеря на лекар, д-р Папазова страдала от хронични заболявания. Не можела да си представи, че болен човек ще излекува някого, според древните китайци докторът трябва да излекува първо себе си. Докато работила като асистент в Института по ендокринология, усетила, че нещо концептуално е сбъркано в изучаваната традиционна медицина - тя е насочена към болестта, тушира симптомите й, стреми се да внася лечение отвън и въобще не се занимава с проблема за собствените защитни механизми на организма. Те са клетъчни и би трябвало всеки лекар да ги отчита, да им помага, да им асистира. " Вместо това, казва д-р Папазова, ние застрелваме самоизцелителните механизми с химикали." Напуснала клиничната медицина по собствено желание през 1986 г. Отишла в БАН по покана на акад. Петков, който се занимава с мозъчна фармакология. Включила се като редовен аспирант в програмата за изучаване на човешкия мозък. Задавала си много въпроси, но успоредно с това продължавала да дава на децата си антибиотици за вирусно заболяване.  Оправдавала се с майчиния страх,

както и с желанието нещата да стават бързо.

 "Когато се дава антибиотик, симптомите бързо се тушират и човек се успокоява. Антибиотикът може в най-добрия случай да доведе 5-те милиарда бактерии до 2,5 милиарда, т.е. да улесни имунната система да си върши работата. Докато обаче той убива милиардите, съсипва акционния потенциал на клетките на имунната система. И прави много други бели."

"Няма нелечими заболявания. Има нелечими хора. Още при първата среща с холистичния лекар хората разбират, че не са изпуснали последния влак.  Лекарят трябва да започне с връщането на надеждата у човека отсреща, много често съзнателно убита. Бих учила колегите си дори и само на това колко е силно словото и колко страшни поражения можеш да нанесеш с дума. Докторът трябва да знае, че с лицето си, с усмивката си, с една изпусната думичка може да убие пациента”, обяснява докторката.

„Хуманната медицина продължава да не създава лекари, а безплатни дистрибутори на химически медикаменти. Лекарствената индустрия трябва да печели, затова никой там няма интерес болните да бъдат излекувани. На лекарите продължава да се внушава, че всичко, което мирише на природа, противоречи на логиката. Докато холистичният лекар не се затваря в материалното, той приема и вярва, че душата не е "локализирана" само в мозъка и че човек е една енергийна система, която приема и отразява вибрациите във Вселената. Холистичната медицина приема, че човек е болен,

защото е нещастен, макар и да не го осъзнава.

 Дори едно вирусно заболяване идва отвътре, от емоциите. Задавали ли сте си въпроса защо при една епидемия никога 100% от хората не се заразяват. Има такива, при които вирусът не действа. Същият е принципът и при функционалните разстройства - създадена е определена психосоматична ситуация”.

Основно правила за нея е докторът и пациентът да се хванат ръка за ръка и да вървят по пътя на болестта към духовно усъвършенстване. Когато стигнат до края виждат, че отсреща има друг връх. И започват отново. „Не случайно Петър Димков, който е бил един прекрасен холистичен лекар, е карал пациентите си да вървят по пътя, да се трудят за изцелението си. Той е бил и екстрасенс, но е предписвал на болните билки, които сами да си наберат, да варят, да си правят лапи, да работят. Защото здравето е дар и той трябва да се изстрада и да се заслужи.”

„Може да ви звучи смешно, но най-простите неща се оказват най-важни. Човек оздравява тогава, когато сутрин му се пее и изпитва чувство на благодарност. Щастлив е ей така, само защото чува птиците. Това е холистичната медицина. Тя е едно преосмисляне на живота. Предлагам на пациентите си едно ново отношение към живота, облечено в думи, с които да работят. "Моето тяло е изпълнено с хармония и любов, всички мои клетки работят цялостно в обща система, една за друга, органите ми функционират и божествената мъдрост на моето подсъзнание изпраща свежа жизнена сила и целебна мощ навсякъде, където има нужда от нея."

Според холистичката важно е да не споделяме болестните си проблеми с роднини и приятели! „В България е прието да се оплакваш непрекъснато. От енергийна гледна точка това е много вредно. Мисълта за вашата болест влиза в главата на сестра ви, която много ви обича. По този начин тя поддържа болестния процес на мисловно ниво, а това е най-сигурното ниво. Всички започват да вибрират около вашата болест, поддържайки я.

Човек трябва да споделя проблемите си

 с този, който е вътре в него и чака да поеме товара - Господ вътре в нас. Но и това се прави не по друг начин, а с благодарност: "Благодаря ти, Боже, за тази болест, която е моят учител…" И всеки ден му разказвам за болестта и докъде съм стигнала в учението си. Животът е просто нещо - само трябва да оставиш приоритетите на Бога да си ги върши той. Само че трябва да му благодарим предварително за свършената работа. Не „дай ми”, а „благодаря ти”, че ме излекува, че ми намери тази прекрасна работа и т.н. Когато благодариш превантивно, означава, че вярата ти е стопроцентова. Тя такава трябва и да бъде."

 Хранително-вкусовата промишленост от десетилетия работи в една посока – да създаде нагласа у хората, че колкото по-преработена е една храна, с колкото повече овкусители, набухватели, ароматизатори и всякакви други подправящи вещества е произведена, толкова е по-вкусна, казва докторката. Тя призовава да си върнем усета за цялостната, максимално автентична храна – такава, каквато идва от природата. Не случайно в последните години има едно връщане към биологичното земеделие, един стремеж към връщане назад, към селото и фермата. Няма нищо по-хубаво от това да отидеш в градината и да си откъснеш домат или ябълка, да вземеш яйцето от полога, да си направиш сам сиренето или киселото мляко. Такава храна, а не преработената и полуфабрикатната, е наситена със слънчева енергия. А от храната ние на първо място трябва да получаваме енергия. „Да вземем един пример от деня на българската майка. Тръгва да прибере детето от детската градина и му носи меденки или вафлички. В тези продукти за енергия нам как да говорим. Нищо от съдържанието им няма никакъв досег до слънцето и до естествената трева или до някакъв прод, или зеленчук. Има само едно хибридизирано брашно, вреден подсладител, набухватели и овкусители. Подобен продукт засища, обаче създава големи проблеми и нарушения в организма. При изяждането на една меденка или вафла организмът само ще изхарчи енергия и не само

няма да получи абсолютно нищо полезно насреща,

 но и ще се увреди. Все едно сме поели токсини. И това е етикетът на съвременното хранене. Храната, освен че ни дава усещане за ситост, влияе и на хормоните, включително на хормоните на щастието ендорфините, влияе и на психиката ни. Над 60% от човечеството страда от затлъстяване. Това е огромен бич”. Една от грешките, които допускаме според д-р Папазова е това, че се храним рядко, като поглъщаме големи количества храна наведнъж, ядем въглехидрати, които не са естествени, не са плодове и зеленчуци. „Храним се основно с хибридни зърнени храни, а те са изключително вредни. От тази храна не само се пълнее, от нея тялото ни се руши. Страдаме от метаболитен синдром с последващите го високо кръвно, диабет и сърдечносъдови проблеми. Оттук идва заплахата за артрити, а за жената - синдром на кистозни яйчници. Тези храни рушат малкия мозък (губим равновесие и ставаме нестабилни), предизвикват деминерализиращи процеси, а ние слагаме погрешно диагнозата „множествена склероза”. Възпалението в чревния тракт е една от причините за неусвояване на важни съставки, какъвто е витамин В12, и съчетанието от консумиране на хибридни зърнени храни плюс дефицит на В12 води до ранен Паркинсон, увреждане на нервната система, включително и опорочено развитие на децата в посока хиперактивност или аутизъм”.

Д-р Папазова обяснява,

че е изключително важно кога и как се храним!

 На първо място трябва да се съобразяваме с природните ритми – да се храним със сезонна храна, да следваме биологичния си часовник. Ние трябва да ставаме между 5 и 7 сутринта, когато е най-висока активността на меридиана на дебелото черво. Денят ни трябва да започва с подготовка на червата за храна, като предварително ги измиваме по същия начин, както измиваме сутрин очите си – с вода. Никой не си мие очите с кафе, нали? Затова сутрин, непосредствено след ставане, е добре да пием между 500 мл (минимум) и литър вода, по възможност топла. След това се включва меридианът на стомаха и билогичният часовник ни нарежда – яж! Максималната активност на стомаха за цялото денонощие е между 7 и 9 сутринта. И затова трябва да спазваме поговорката „Закуската яж сам, обяда сподели с приятелите си, вечерята дай на врага си.” Сутрин се яде най-много. И в редките случаи, в които съм виждала хора, които закусват сутрин в точното време и достатъчно – те са здрави. Те са с нормално тегло, не страдат от бичовете на съвремието – метаболитен  синдром, диабет и т.н.

 Една система на хранене, която много уважавам, е на всяко хранене да има и малко протеин. Да хапваме по малко, през 3 часа и половина. По принцип не трябва да се прави по-голям от 5-6-часов интервал между отделните хранения. Колкото по-често се храниш, толкова по-активна е метаболитната енергия, свързана с този процес. Усвояваш по-пълноценно храната и не пълнееш от нея. И още нещо важно –

не бива да се храним ядосани

 или набързо, под стрес – целият метаболизъм се променя.

 Сред безусловно вредните храни Д-р Папазова слага маргаринът, прясното мляко и всички продукти с пшеница, ръж, овес, ечемик, соя, царевица и бял ориз. Вредни са също ленът, конопът и рапицата заради огромното им насищане с Омега-6 мастни киселини. Разбира се, трябва да изчистим излишните захари, да не пием газирани напитки, да избягваме десерти, подсладени с глюкозо-фруктозен царевичен сироп. Да гледаме винаги етикетите за вредните оцветители и консерванти - Е-тата в храните.

Драгомира ИВАНОВА

Доц.д-р Мария Папазова

ВСЯКА ЛОША ЕМОЦИЯ УДРЯ ДАДЕН ОРГАН

                                       ВСЯКА ЛОША ЕМОЦИЯ УДРЯ ДАДЕН ОРГАН

                                          (списък на Д-р Хамер, Германска нова медицина*)

Теорията на немския учен и практик д-р Хамер, който лекува рак в Германия по уникална система, продължава да е обект на бурни полемики. В нея той разкрива, че ракът е древна програма, заложена във всеки човек, която се отключва при силен шок или преживяване.

Срещу д-р Хамер се водят неспирни дела , но съдийте винаги отсъждат в негова полза, защото е спасил живота на не един и двама отписани от медицината. Ето и втората част от неговата лекция за психосуматичните причинители на заболяванията, които идват от конфликтите в човека и около него.

Изборът на фокус на конфликта става с подсъзнателна асоциация. Така например биологичните конфликти, които са свързани с вода и други течности (олио, мляко…), водят до рак на бъбреците, страхът от смъртта – до белодробен рак, а „глътването на по-голяма хапка, отколкото сме в състояние да храносмелим“ в психологически план – до рак на стомаха или червата.

Първоначално в животинския свят наистина е ставало дума за голяма хапка храна, но за нас това може да бъде прекомерно задлъжняване или всякакъв друг ангажимент, който сме поели и не можем да изпълним. Фокусът обаче не се определя от самото събитие, а по-скоро от психологическото му значение за нас в момента на настъпването му.

 

Хамер илюстрира това с друг пример – за жена, която заварва съпруга си в леглото с друга. Като сексуално разстройващ конфликт той предизвиква рак на матката. Ако вместо това се изживее като конфликт с партньора, тогава при жена десничарка той води до рак на дясната гърда. Ако усещането от конфликта е страх и отвращение, той причинява хипогликемия, а при загуба на самоуважение може да се развие рак на срамната кост.

Ако липсата на самоуважение беше възникнала по повод на спортен провал, а не във връзка със секса, то тогава проблемът щеше да се прояви в крак или ръка, а може би в пръстите или рамото.

Други типични събития, които биха могли да доведат до биологични конфликти, са различни ситуации на загуба – на любим човек, на работа, на ценно притежание или територия.

Д-р Хамер вярва, че повечето метастази или вторични тумори се предизвикват от страха от рака или страха от смъртта в резултат на получената ракова диагноза или отрицателна прогноза. И в този случай обаче породеният конфликт-шок може да не е страх, а по-скоро гняв, негодувание или конфликт на отделяне от партньора или децата, и тогава туморите ще се появят на различни места. Също така диагностирането на рак на дебелото черво обикновено води до вторичен чернодробен рак заради подсъзнателния страх от гладуване.

По принцип отчаянието, загубата на надежда и смисъл създават хроничен стрес, който възпрепятства лечението на рака и другите болести, но не е причината за тях. Според Хамер истинският им причинител е неочакваният травматичен шок, за който човек е емоционално неподготвен.

Следният списък изброява някои от връзките между конфликтните емоции и съответните органи, които те засягат:

 

Надбъбречна кора: Грешна посока, отклоняване от правия път

Пикочен мехур: Грозен конфликт, мръсни номера

Кости: Липса на самоуважение, комплекс за малоценност

Млечна жлеза: Конфликт, свързан с грижи или дисхармония

Млечен канал в гърдата: Конфликт, причинен от раздяла

Лява гърда (при жени десничарки): Конфликт във връзка с дете, майка, дом

Дясна гърда (при жени десничарки): Конфликт с партньора или други хора

Бронхи: Териториален конфликт

Шийка на матката: Тежка безизходица, разстройване, неудовлетвореност

Дебело черво: Грозен „несмилаем“ конфликт

Хранопровод: Нещо, което не може да бъде прието или преглътнато

Жлъчка: Конфликт, свързан със съперничество

Сърце: Постоянен конфликт

Черва: Невъзможен за преглъщане гняв

Бъбреци: Нежелание за живот, свързан с вода или течност конфликт

Ларинкс: Страх или уплах

Черен дроб: Страх от гладуване

Бял дроб: Страх от смърт или задушаване, включително и страх за някой друг

Лимфни жлези: Загуба на самоуважение, свързана с мястото

Меланом: Чувство на омърсеност, опетненост, оскверненост

Средно ухо: Невъзможност да бъде получена жизненоважна информация

Уста: Нещо, което не може да бъде преглътнато или задържано

Панкреас: Предизвикващ тревога и ядове конфликт с хора от семейството или по повод наследство

Простата: Грозен конфликт със сексуален характер или подтекст

Ректум: Страх, че човек е безполезен

Кожа: Нарушена душевна или емоционална цялост

Далак: Шок от физическа или емоционална рана

Стомах: Несмилаем гняв, който е преглъщан твърде дълго

Тестиси и яйчници: Свързан със загуба конфликт

Щитовидна жлеза: Чувство на безпомощност

Матка: Сексуален конфликт

 

А ето и връзката между конфликтите и някои болести:

• Диабет и хипогликемия: Жена десничарка развива понижена кръвна захар вследствие на безпокойство и отвратеност, а ако е левичарка, заболява от инсулинозависим диабет. Мъж, който си служи с дясната ръка, развива инсулинозависим диабет от конфликт на съпротива и борба срещу нещо, а ако е левичар, получава хипогликемия.

• Сърдечен инфаркт: борба за територия.

• Хемороиди: и жените десничарки с криза на идентичността, и мъжете левичари с гняв, породен от териториални проблеми, в оздравителната фаза ще развият хемороиди.

• Множествена склероза и парализа: неспособност да се избяга, да се продължи напред или да не се отстъпи, или пък незнание какво да се прави.

• Лицева парализа: страх, че човек ще загуби достойнството си, след като е станал за смях или се е превърнал в обект на подигравки.

• Псориазис: свързан е с конфликт на отделяне от майка, баща, семейство, дом, приятели или домашни любимци.

• Психозите от всякакъв тип са свързани с едно или повече активни Огнища на Хамер във всяко мозъчно полукълбо.

• Витилиго, левкодерма: брутален или грозен конфликт на раздяла.

По отношение на СПИН д-р Хамер наблюдава, че никой никога не е умирал от него, без преди това да са му казали, че е ХИВ-позитивен, и без да вярва в това. Заключението е, че точно както и при рака, отрицателното възприятие, свързано със СПИН, става причина за опустошителния му ефект.

Левичарите развиват проблеми в страната, противоположна на тази при истинските десничари. Коя ръка е водещата, можете да проверите, като наблюдавате коя от двете е отгоре, когато пляскате. При десничарите всички мускули от дясната страна на тялото са свързани с партньорите и евентуално други хора, а от лявата – с децата или собствената майка. Промени могат да настъпят вследствие на хормонални изменения, например в резултат на употребата на противозачатъчни таблетки или менопаузата.

Оздравителната фаза

Началото на СДХ или конфликт-шока е различно от това на други конфликти, които преживяваме в ежедневието си. То предизвиква постоянен стрес, който води до студени ръце и крака, загуба на апетит и отслабване, безсъние и непрекъснато връщане на мислите към съдържанието на конфликта. Ако той не бъде разрешен скоро, продължителният стрес ще доведе до специфични симптоми и развитие на рак или друга болест.

 

Никога не се безпокой за каквото и да било…

Уейн Дайър е американски доктор и международно признат автор. Той изнася множество лекции в областта на самостоятелното развитие, пише „Обекти”. Автор е на над 30 книги и е създал множество аудио- и видеопрограми и се е появявал в хиляди телевизионни и радиопрограми. Представяме ви 104 от неговите послания, които някога е отправял:

1. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.

2. Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания.

3. Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен.

4. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си.

5. Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата.

6. Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества.

7. Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?

8. Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес!

9. Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор – няма значение какво мислят околните.

10. Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях.

11. Всичко в света е свързано чрез мисълта.

12. Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.

13. Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма.

14. Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени.

15. Не се безпокой за каквото и да било – никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш – действай. Ако ли не – махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги.

16. Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят.

18. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш.

19. Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия.

20. Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши.

21. Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото.

22. Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден – със сигурност.

23. Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата.

24. Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва.

25. Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш.

26. Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса.

27. Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема, или част от решението?

28. Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб.

29. Да не прощаваш, значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея.

30. Всяко нещо съществува с определена цел като част от съвършения разум – Вселената.

31. Каквото дадем, това ни се връща.

32. Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност.

33. Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище.

34. Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага.

35. В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли.

36. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.

37. Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие.

38. Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно.

39. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва.

40. Причината за нашите страдания е умът ни – умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са.

41. Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб.

42. Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.

43. Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло.

44. Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената.

45. Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват.

46. Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни.

47. Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.

48. Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива.

49. Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието.

Откажи се от „нуждата”. Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.

51. Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока.

52. Интуицията е любящо напътствие.

Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят.

54. Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването.

55. Парите – също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш, са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел.

56. Да бъдеш целенасочен, означава да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите.

57. Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб – като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение – благополучието ще бъде твоята награда.

58. Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си.”

59. Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност, означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти.

60. Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец.

61. Стареенето е само заучен начин на съществуване.

62. Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия.

63. Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса.

64. Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие.

65. Погледни на всяко препятствие като на нова възможност.

66. Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства.

67. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят.

68. Бог работи с теб, а не вместо теб.

69. Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб.

70. Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш.

71. Чудесата се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай.

72. Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко!

73. Не искай нищо и ще получиш много.

74. Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.

75. Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук.

76. Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа.

77. Изобилието идва, когато обичаме това, което правим.

78. Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието.

79. Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти.

80. Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното” и си позволиш да почувстваш магията на познанието.

81. Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш.

82. За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония.

83. Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия.

84. Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си.

85. Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена – особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува?

86. Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува.

87. Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи.

88. Получаваме само онова, което желаем да приемем.

89. Създай си вътрешна хармония – така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място.

90. Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание.

91. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш.

92. Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си.

93. Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз” с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз” желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен.

94. Твоите ограничения се определят от твоето разбиране за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения.

95. Цялостното същество, наречено „човек”, не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие.

96. Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината.

97. Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш.

98. В съвършената Вселена няма случайности.

99. Всички ние сме част от безкрайна Вселена.

100. Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е.

101. Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика.

102. Да бъдеш духовно същество, означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност.

103. Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога.

104. Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.