Доц. д-р Мария Папазова: С една изпусната дума лекарят може да убие пациента
Лекарствената индустрия трябва да печели,НИКОЙ ТАМ НЯМА ИНТЕРЕС БОЛНИТЕ ДА БЪДАТ ИЗЛЕКУВАНИ.
" ДАНО БАБА ГИНКА ОТ "ЖЕНСКИЯ ПАЗАР" ГО РАЗБЕРЕ ТОВА ..."
Доц. д-р Мария Папазова е холистичен лекар, позната от предаването „На гафе” на Гала, където гостува всеки понеделник. Завършва хуманитарна медицина в Медицинския университет в София през 1981 г. От 1986 г. работи в БАН, в Института по невробиология, като продължава практиката си да лекува пациенти. Автор е на 8 научнопопулярни монографии. Носител е на Националната награда „Най-добър млад фармаколог на годината” на името на акад. Петър Николов. Има диплома за перспективен млад учен на Европейския колегуим по психоневрофармакология, Будапеща, Унгария. Член e на Нюйоркската академия на науките.
„От холистична гледна точка болестта е един полезен сигнал, който ни показва къде грешим в начина си на живот, в светогледа си, какво трябва да променим”, казва д-р Мария Папазова. „Болестта е сигнал и в този смисъл тя ни е приятел, както смятат древните китайски лечители, а не враг. Д-р Папазова обяснява, че в подсъзнанието ни винаги има една холограма на здравия човек, която трябва да се активира. Това не може лекарят да свърши, това трябва всеки да направи сам. Всеки трябва да се научи да познава себе си - това е основната ни специалност и мисията ни на тази земя. Да се вслушваме в себе си, в тялото си.
Да му помогнем да се излекува само.
Холистичният подход включва няколко метода, които взаимно се допълват и са съсредоточени в една цел - да се активира вродената самоизцелителна система у човека.
Въпреки че е била дъщеря на лекар, д-р Папазова страдала от хронични заболявания. Не можела да си представи, че болен човек ще излекува някого, според древните китайци докторът трябва да излекува първо себе си. Докато работила като асистент в Института по ендокринология, усетила, че нещо концептуално е сбъркано в изучаваната традиционна медицина - тя е насочена към болестта, тушира симптомите й, стреми се да внася лечение отвън и въобще не се занимава с проблема за собствените защитни механизми на организма. Те са клетъчни и би трябвало всеки лекар да ги отчита, да им помага, да им асистира. " Вместо това, казва д-р Папазова, ние застрелваме самоизцелителните механизми с химикали." Напуснала клиничната медицина по собствено желание през 1986 г. Отишла в БАН по покана на акад. Петков, който се занимава с мозъчна фармакология. Включила се като редовен аспирант в програмата за изучаване на човешкия мозък. Задавала си много въпроси, но успоредно с това продължавала да дава на децата си антибиотици за вирусно заболяване. Оправдавала се с майчиния страх,
както и с желанието нещата да стават бързо.
"Когато се дава антибиотик, симптомите бързо се тушират и човек се успокоява. Антибиотикът може в най-добрия случай да доведе 5-те милиарда бактерии до 2,5 милиарда, т.е. да улесни имунната система да си върши работата. Докато обаче той убива милиардите, съсипва акционния потенциал на клетките на имунната система. И прави много други бели."
"Няма нелечими заболявания. Има нелечими хора. Още при първата среща с холистичния лекар хората разбират, че не са изпуснали последния влак. Лекарят трябва да започне с връщането на надеждата у човека отсреща, много често съзнателно убита. Бих учила колегите си дори и само на това колко е силно словото и колко страшни поражения можеш да нанесеш с дума. Докторът трябва да знае, че с лицето си, с усмивката си, с една изпусната думичка може да убие пациента”, обяснява докторката.
„Хуманната медицина продължава да не създава лекари, а безплатни дистрибутори на химически медикаменти. Лекарствената индустрия трябва да печели, затова никой там няма интерес болните да бъдат излекувани. На лекарите продължава да се внушава, че всичко, което мирише на природа, противоречи на логиката. Докато холистичният лекар не се затваря в материалното, той приема и вярва, че душата не е "локализирана" само в мозъка и че човек е една енергийна система, която приема и отразява вибрациите във Вселената. Холистичната медицина приема, че човек е болен,
защото е нещастен, макар и да не го осъзнава.
Дори едно вирусно заболяване идва отвътре, от емоциите. Задавали ли сте си въпроса защо при една епидемия никога 100% от хората не се заразяват. Има такива, при които вирусът не действа. Същият е принципът и при функционалните разстройства - създадена е определена психосоматична ситуация”.
Основно правила за нея е докторът и пациентът да се хванат ръка за ръка и да вървят по пътя на болестта към духовно усъвършенстване. Когато стигнат до края виждат, че отсреща има друг връх. И започват отново. „Не случайно Петър Димков, който е бил един прекрасен холистичен лекар, е карал пациентите си да вървят по пътя, да се трудят за изцелението си. Той е бил и екстрасенс, но е предписвал на болните билки, които сами да си наберат, да варят, да си правят лапи, да работят. Защото здравето е дар и той трябва да се изстрада и да се заслужи.”
„Може да ви звучи смешно, но най-простите неща се оказват най-важни. Човек оздравява тогава, когато сутрин му се пее и изпитва чувство на благодарност. Щастлив е ей така, само защото чува птиците. Това е холистичната медицина. Тя е едно преосмисляне на живота. Предлагам на пациентите си едно ново отношение към живота, облечено в думи, с които да работят. "Моето тяло е изпълнено с хармония и любов, всички мои клетки работят цялостно в обща система, една за друга, органите ми функционират и божествената мъдрост на моето подсъзнание изпраща свежа жизнена сила и целебна мощ навсякъде, където има нужда от нея."
Според холистичката важно е да не споделяме болестните си проблеми с роднини и приятели! „В България е прието да се оплакваш непрекъснато. От енергийна гледна точка това е много вредно. Мисълта за вашата болест влиза в главата на сестра ви, която много ви обича. По този начин тя поддържа болестния процес на мисловно ниво, а това е най-сигурното ниво. Всички започват да вибрират около вашата болест, поддържайки я.
Човек трябва да споделя проблемите си
с този, който е вътре в него и чака да поеме товара - Господ вътре в нас. Но и това се прави не по друг начин, а с благодарност: "Благодаря ти, Боже, за тази болест, която е моят учител…" И всеки ден му разказвам за болестта и докъде съм стигнала в учението си. Животът е просто нещо - само трябва да оставиш приоритетите на Бога да си ги върши той. Само че трябва да му благодарим предварително за свършената работа. Не „дай ми”, а „благодаря ти”, че ме излекува, че ми намери тази прекрасна работа и т.н. Когато благодариш превантивно, означава, че вярата ти е стопроцентова. Тя такава трябва и да бъде."
Хранително-вкусовата промишленост от десетилетия работи в една посока – да създаде нагласа у хората, че колкото по-преработена е една храна, с колкото повече овкусители, набухватели, ароматизатори и всякакви други подправящи вещества е произведена, толкова е по-вкусна, казва докторката. Тя призовава да си върнем усета за цялостната, максимално автентична храна – такава, каквато идва от природата. Не случайно в последните години има едно връщане към биологичното земеделие, един стремеж към връщане назад, към селото и фермата. Няма нищо по-хубаво от това да отидеш в градината и да си откъснеш домат или ябълка, да вземеш яйцето от полога, да си направиш сам сиренето или киселото мляко. Такава храна, а не преработената и полуфабрикатната, е наситена със слънчева енергия. А от храната ние на първо място трябва да получаваме енергия. „Да вземем един пример от деня на българската майка. Тръгва да прибере детето от детската градина и му носи меденки или вафлички. В тези продукти за енергия нам как да говорим. Нищо от съдържанието им няма никакъв досег до слънцето и до естествената трева или до някакъв прод, или зеленчук. Има само едно хибридизирано брашно, вреден подсладител, набухватели и овкусители. Подобен продукт засища, обаче създава големи проблеми и нарушения в организма. При изяждането на една меденка или вафла организмът само ще изхарчи енергия и не само
няма да получи абсолютно нищо полезно насреща,
но и ще се увреди. Все едно сме поели токсини. И това е етикетът на съвременното хранене. Храната, освен че ни дава усещане за ситост, влияе и на хормоните, включително на хормоните на щастието ендорфините, влияе и на психиката ни. Над 60% от човечеството страда от затлъстяване. Това е огромен бич”. Една от грешките, които допускаме според д-р Папазова е това, че се храним рядко, като поглъщаме големи количества храна наведнъж, ядем въглехидрати, които не са естествени, не са плодове и зеленчуци. „Храним се основно с хибридни зърнени храни, а те са изключително вредни. От тази храна не само се пълнее, от нея тялото ни се руши. Страдаме от метаболитен синдром с последващите го високо кръвно, диабет и сърдечносъдови проблеми. Оттук идва заплахата за артрити, а за жената - синдром на кистозни яйчници. Тези храни рушат малкия мозък (губим равновесие и ставаме нестабилни), предизвикват деминерализиращи процеси, а ние слагаме погрешно диагнозата „множествена склероза”. Възпалението в чревния тракт е една от причините за неусвояване на важни съставки, какъвто е витамин В12, и съчетанието от консумиране на хибридни зърнени храни плюс дефицит на В12 води до ранен Паркинсон, увреждане на нервната система, включително и опорочено развитие на децата в посока хиперактивност или аутизъм”.
Д-р Папазова обяснява,
че е изключително важно кога и как се храним!
На първо място трябва да се съобразяваме с природните ритми – да се храним със сезонна храна, да следваме биологичния си часовник. Ние трябва да ставаме между 5 и 7 сутринта, когато е най-висока активността на меридиана на дебелото черво. Денят ни трябва да започва с подготовка на червата за храна, като предварително ги измиваме по същия начин, както измиваме сутрин очите си – с вода. Никой не си мие очите с кафе, нали? Затова сутрин, непосредствено след ставане, е добре да пием между 500 мл (минимум) и литър вода, по възможност топла. След това се включва меридианът на стомаха и билогичният часовник ни нарежда – яж! Максималната активност на стомаха за цялото денонощие е между 7 и 9 сутринта. И затова трябва да спазваме поговорката „Закуската яж сам, обяда сподели с приятелите си, вечерята дай на врага си.” Сутрин се яде най-много. И в редките случаи, в които съм виждала хора, които закусват сутрин в точното време и достатъчно – те са здрави. Те са с нормално тегло, не страдат от бичовете на съвремието – метаболитен синдром, диабет и т.н.
Една система на хранене, която много уважавам, е на всяко хранене да има и малко протеин. Да хапваме по малко, през 3 часа и половина. По принцип не трябва да се прави по-голям от 5-6-часов интервал между отделните хранения. Колкото по-често се храниш, толкова по-активна е метаболитната енергия, свързана с този процес. Усвояваш по-пълноценно храната и не пълнееш от нея. И още нещо важно –
не бива да се храним ядосани
или набързо, под стрес – целият метаболизъм се променя.
Сред безусловно вредните храни Д-р Папазова слага маргаринът, прясното мляко и всички продукти с пшеница, ръж, овес, ечемик, соя, царевица и бял ориз. Вредни са също ленът, конопът и рапицата заради огромното им насищане с Омега-6 мастни киселини. Разбира се, трябва да изчистим излишните захари, да не пием газирани напитки, да избягваме десерти, подсладени с глюкозо-фруктозен царевичен сироп. Да гледаме винаги етикетите за вредните оцветители и консерванти - Е-тата в храните.
Драгомира ИВАНОВА
Доц.д-р Мария Папазова
