Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си
Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си
Между човешкия ум, емоции и тялото има неразривна връзка. Всяко едно емоционално и психическо състояние оказва влияние на физическо ниво. Човешките мисли и чувства са свързани с определени части на тялото и могат да провокират и отключат различни заболявания. Нерешените проблеми, конфликтите, дълготрайните страхове, продължителният гняв, омразата, дългосрочната тъга, непреодолените вини оказват влияние върху здравето. Тялото, чувствата и разумът са едно цяло.Много малка част от хората дори и не подозират с каква енергия и сила разполагат и разпилявят този безценен ресурс, като пълнят живота си с болка, гняв, омраза, ревност, страдания, недоволство и всякакъв куп негативни мисли и преживявания. Много хора сами си създават излишни и безсмислени стресови ситуации, като се вкопчват в ненужни битки, при които държат на всяка цена да бъдат победители, без да се замислят за цената, която плащат. Известно е, че дълготрайната тревога и силният стрес могат да предизвикат болестни реакции в организма. Силният и внезапен стрес може да отключи редица заболявания, депресии, инфаркти и дори смърт, пише psiholozi.com.
Прекалено силният и дълго продължителен стрес, който води до болестни изменения в организма, се нарича дистрес. Факт е, че радостта от живота и щастието увеличават жизнените сили и енергия и засилват имунната система. Агресивните мисли създават болезнени събития и преживявания, които разрушават имунната система. Всичко, което е в тялото на физическо ниво, е част от цялостното съществуване на личността. Единството на мислите и емоциите се отразява както на здравето, така и на болестите. Болестите дават на човека предупреждение, че нещо не е наред в цялостното функциониране, че има някакъв дефицит, нарушаващ целостта и хармоничното съществуване. Това е сигнал, че трябва да се направи някаква промяна, която да доведе до приспособяването към нови, различни от досегашните действия и условия на живот. Ако човек се замисли малко повече за живота си, ще забележи, че болестите или нещастните случаи в живота му най-често съвпадат с времето на значителни промени в битието му – брак, развод, раждане на дете, загуба на близък човек, загуба на работа, ново жилище, нова работа, нов етап от живота и т.н.Болестта е знак, че трябва да се намали темпото, тя дава време да се преосмисли това, което се случва, да се преоценят отношенията и взаимоотношенията и да се поставят на нови плоскости.Имунната система притежава огромен потенциал от защити и една от тях е болестта. Болестта ни предпазва от тотален разпад на психиката. Тя е знак, че нещо в старите модели на действие не работи добре и трябва да се направи промяна, за да се възвърне балансът на цялостното хармонично съществуване на организма. Имунната система не само произвежда антитела срещу съответните болестотворни микроорганизми, но създава и имунитет срещу тях, т.е. запаметява за години наред как се произвеждат тези антитела. Тя осъществява регулация на имунитета до хармонично за организма ниво. Съществуват различни фактори, които могат да засилят или да отслабят имунната система. Имунната система е в тясна връзка и взаимодействие с нервната система. Нервната система е най-сложната и обширна система в човешкото тяло. Състои се от милиони неврони – нервни клетки, свързани помежду си, които ръководят, контролират и интегрират функциите на всички останали органи и системи. Тя кодира и координира дейността на мускулите, следи за правилно функциониране на органите, отправя и спира сигнали от сетивните органи, реагира на измененията в условията на външната и вътрешната среда. Голямото количество стрес е най-големият враг на имунната система. При стрес в организма се намалява количеството на лимфоцитите, част от които са пряко свързани с образуването на антитела и изграждането на имунитет. Стресът се поражда при силно нервно напрежение, предизвикано от негативни емоции, породени при стресогенни реакции.Факт е, че около 75% от заболяванията са свързани със стреса. Дълготрайните негативни емоции пораждат стрес, който отключва редица заболявания. Болестта е нарушаване на динамичното равновесие на организма на психично, ментално и физиологично ниво. Още в ранното детство у човека се програмират /формират/ модели за възприемане на себе си, на другите и на света. Тези модели и убеждения впоследствие определят поведението на човека, неговите мотивационни и ценностни системи. Те изграждат личната реалност на всеки човек. Хората се сблъскват с един и същ свят, но го възприемат различно. Причината за това е в различието на самия човек, в неговото индивидуално възприятие и лична реалност, която всеки сам си създава. Съзнанието на човека възприема не непосредствения свят и реалността, а собствената лична представа за света и реалността. В природата няма нищо случайно, винаги съществува сложен ред от събития, които са неотменна част от нас самите.
2Хармоничното функциониране на човешкото тяло е отражение на вътрешния баланс и енергия на психологическо и на емоционално ниво. Всеки човек живее в собствения си свят, който се отличава от света на другите. Всеки сам си създава собствен свят под влиянието на възприетото (видяно, чуто, усетено, преживяно). Личната реалност, ако не ни удовлетворява, може да бъде променена чрез откриване и отстраняване на причините за един или друг проблем. Това става чрез поемане на личната отговорност за собствения живот. Болестите, стресът и всички проблеми на хората са в резултат на несъотвествието между съзнателните желания и подсъзнателните намерения. Съвременната медицина се стреми да потиска симптомите на болестите или да отстрани последствията от тях. Тя в повечето случаи не се занимава с психологичните причини, отключили болестта. По този начин болестта не се лекува, а само се ремитира за известен период от време. До момента, когато при срещата на нов проблем, конфликт или стрес болестните симптоми се проявяват отново, но с по-голяма сила, а в нередки случаи заболяването става хронично и остава за цял живот. Когато един човек живее в постоянен страх, ревност, стрес, гняв, злоба, омраза, това поражда прекалено много вътрешно напрежение както във вътрешните му органи, така и върху съзнанието му. По този начин органите и съзнанието достигат своя предел на поносимост на натоварване и тогава се включват защитните сили на организма. Появява се болестта като предупреждение и сигнал, че нещо не е наред. Болестта се явява като предупреждение, което предпазва психиката и тялото от разпадане или загубване на жизните функции. Положителните емоции подобряват хармоничното функциониране и повишават защитните сили на имунната система. Отрицателните емоции нарушават баланса в организма и разрушават имунната система. Дълготрайната горделивост поражда подсъзнателна агресия, която се превръща в мощна програма за самоунищожение, чрез травми, нещастни случай и привидно неизличими болести. Горделивият човек не иска да възприеме света на другите хора. Той се затваря в собствения си свят и това го обрича на самота.Гордостта, самохвалството, високомерието и съжалението към други хора водят до обвинения или самообвинения, носят необосновани претенции и лична обида. Когато човек прости на хората и ги приеме такива, каквито са, той прощава преди всичко на себе си. Всеки човек живее в собствения си уникален и неразбираем за другите в повечето случаи свят. Ако човек се научи да приема жизнените ситуации като уроци, а не като стрес и неудачи, той ще подобри значително живота си. Дълготрайното преживяване на неудоволствие, неудовлетворение, критиките и претенциите водят до болки в ставите, в гърлото, ревматизъм и др. болести. Хората, живеещи дълго в реалност, пълна с подобни негативни емоции, са твърди в мненията и съжденията си, непреклонни са и трудно приемат чуждата гледна точка. Чувството за собствената им значимост е твърде силно. Те страдат от хронична „правота” и са склонни към упорито и безсмислено налагане на всяка цена на своята гледна точка. А това води до дълготрайни междуличностни конфликти, безсмислени битки и опозиционно поведение. Ненавистта е крайна проява на отхвърлянето. Тя има и друго проявление – безразличие и равнодушие, които са потисната ненавист. Ненавистта води до здравословни проблеми с главата и очите. Отключва болести като епилепсия, паркинсон, парализи, мозъчни травми, мигрени, тумори, тежки кожни заболявания. Ако човек живее дълго време в раздразнение, това се проявява в болести на черния дроб, червата, кожата, стомаха и ставите. Гневът и злобата са крайна форма на раздразнението. Проявяват се, когато ситуацията е излязва извън контрол. Черният дроб и жлъчката са свързани с избухливостта. Потиснатият дълго време гняв и избухливост водят до възпаление на жлъчката, спиране на жлъчните секреции, дискинеза на жлъчните пътища, образуване на камъни в жлъчката. Проявата на гнева и избухливостта са свързани и със ставни заболявания, ревматизъм и изкълчвания. Крайното изразяване и дълготрайното сдържане на гнева са еднакво вредни.Дълготрайнато обида предизвиква язва на стомаха и на дванадесетопръстника, тумори, обриви и главоболие, мигрена и др. Когато човек смята, че има недостатъци, той се настройва агресивно и към себе си. Човек трябва да се научи да приема себе си като уникална частица от Вселената. Да обичаш себе си, означава да премахнеш всяка форма на насилие и агресия спрямо себе си, да се изчистиш от чувството за вина, от недоволството към себе си, от самосъжалението. Обичта към себе си е свързана с уважение към собствената личност, с приемането на това, което си получил, като дар от Бога, като една неповторима и частица от него. Бог е любов. Всеки човек, който срещаме в живота си, носи за нас ценна и важна информация. В живота няма нищо случайно. Всяка среща може да бъде превърната в лично откровение. Дълготрайното разочарование води до ракови заболявания, туберкулоза и до болести на половите органи. Правенето на избор е свързано не с чувството за вина, а с поемането на отговорност. Поемането на отговорност създава нови поведенчески модели, променя начина на мислене и отношението към живота и света. Всеки човек на даден етап от живота си прави такъв избор, на който е способен и за който е готов в определения момент. Една от причините за страховете е вкопчването в силната привързаност към нещо. Човек може да се „вкопчи” във всичко – в материалните неща, в друг човек, във връзка, в идеал, в идея. Ако съумее да превърне в средство за живот материалните неща, а не в цел, той може да се освободи от вкопчването /фиксирането/ към определената в неговото съзнание и личност ценност, която обаче би могла да е пагубна за него и за живота му. Користолюбието се проявява в желанието за облагодетелстване за сметка на другите. Завистливият човек е изнервен, неспокоен и винаги недоволен. Користолюбието, завистта, измамата, лицемерието и ласкателството са производни на горделивостта. Те натрупват както вътрешна, така и насочена към външния свят разрушителна агресия.
Човешко поведение, дълготрайни емоции и мисли, които отключват болестта
3– Главоболие – Претоварване, лицемерие, подценяване, самокритика и критика, страх, липса на доверие. Несъответствие между мисли и вътрешно поведение
– Мигрена – Стремеж към съвършенство, постоянно осъждане и критикуване, обвинения, неизказани самообвинения, самонаказване, комплекс за малоценност, вина
– Амнезия – Страх , бягство от живота.
– Тумор в мозъка – Упорито отказване да приемаме света на другите, стремеж към подчиняване на другите.
– Радикулит – Страх и безпокойство, свързани с пари, финансови притеснения, притеснения за бъдещето, поемане на непосилен товар.
– Инсулт, парализи, парези – Непосилна ревност и омраза, съпротива срещу живота и съдбата, отстояване на възгледи и мнения с агресия, неприемане на гледната точка на другите, неудовлетвореност от живота, от хората, агресия към света и другите, избягване на отговорност, парализиращ страх, ужас, сдържан, потиснат гняв, неумение за изразяване на любов.
– Епилепсия, гърчове, спазми – Силно психично напрежение, подсъзнателен страх, мания за преследване, вътрешна борба, високи нива на подсъзнателна агресия, ненавист, омраза, презрение, ревност
– Хиперактивност – Липса на безусловна любов в детството.
– Безсъние – Страх, безпокойство, борба, суета, чувство за вина.
– Уши – Нежелание за чуване или неумение за вслушване в мнението на другите, нежелание за възприемане на казаното от другите, страх, силно изразено неприемане на някого или нещо.
– Очи – Омраза, злоба, гняв към нещо или някого, когото не желаем да виждаме, злоба към някого, натрупана душевна болка, дълготрайни обиди, нежелание за прошка, блокиране на чувствата.
– Стенокардия – Неудовлетворена любов /към себе си, към близките, към околния свят/, стари обиди, ревност, жалост и съжаление, страх и гняв, страх от самотата, липса на любов и радост, игнориране на себе си, негативна нагаласа по отношение на другите и света.
– Атероклероза – Липса на радост, съпротивление и напрегнат начин на живот, инат.
– Хипертония /високо кръвно налягане/ – Вътрешно напрежение и съпротивление, породено от страхове, недоверие, нежелание за приемане на ситуациите, потискане на истинските чувства.
– Хипотония /ниско кръвно налягане/ – Липса на вяра в собствените сили, дълготрайна борба и съпротиви.
– Разширени вени – Претовареност, липса на удоволствие от живота, от творчеството, страх от бъдещето.
– Тромбоза – Спиране на развитието, стрес от вкопчване в догми и погрешни вярвания.
– Анемия – Липса на радост в живота, страх от бъдещето, комплекси, вкопчване в стари обиди, пагубни мисли и емоции.
– Пневмония – Отчаяние и умора от живота, незараснали емоционални рани
– Бронхит – Неизказан гняв и дълготрайни претенции, невротична атмосфера на живот.
– Астма – Потиснато ридание с източник конфликт от детството, силна зависимост от външни фактори, неспособност за самостоятелен живот, страх от живота.
– Туберкулоза – Дълготрайна депресия и тъга.
– Гърло, ангина, ларингит, фарингит – Отразява състоянието на взаимоотношенията с близките хора. Преглъщане, потискане на гнева, страх от изразяване гласно на мислите, липса на самоизразяване.
– Херпес – Трудно възприемане на нови идеи и мисли, неизказани гневни и тъжни мисли.
– Язва на стомаха и дванадесетопръстника – Затруднена способност за преработване на идеи, стопиране пред нещо ново в живота, дълготрайна неопределеност, натрупани чувства за обреченост, неумение за обмисляне и приемане на промяна, страхове, уязвено самолюбие, дълготрайно желание за доказване на нещо, дълготраен свръхконтрол, неистов стремеж към власт, страх от неуспех, неприемане, дълготрайна враждебност и отвращение към нещо или към някого, гняв, обида, злоба, чувство за безизходица.
– Черен дроб – Потискан дълготраен гняв, раздразнение или озлобение към нещо или някого, горчиви мисли, постоянно оплакване и самооправдание.
– Камъни в жлъчката – Дълготрайно натрупвани горчиви и гневни мисли, гняв и гордост, раздразнение, нетърпение и недоволство от нещо.
– Задстомашна жлеза, панкреатит – Дълготраен гняв и усещане за безизходица.
– Диабет – Стрес, горчива мъка, наличие на дълготрайни тревоги, липса на радост.
– Камъни в бъбреците – Материализирани дълготрайни потискани агресивни емоции, гняв, чувство за неуспех и тревога, нетърпение, възмущение към околните, силна зависимост от тях.
– Наднормено тегло – Дълготраен страх, необходимост от защита, неудовлетворение и нехаресване на себе си, самокритичност, липса на обич към себе си, скрит гняв и нежелание за прощаване на нещо.
– Артрит, ревматизъм – Дълготраен перфекционизъм, стремеж към съвършенство, високи очаквания към околните и от себе си, недостиг на любов.
– Болки в кръста – Силни емоции, свързани със страх за пари и материално благополучие, усещане за дълготрайно носене на непосилен товар
– Заболявания на краката – Емоции, свързани със страх от бъдещето, липса на цел в живота.
– Алергия – Знак за липса на емоционален контрол, раздразнение, обида, яд, гняв, неприемане или отхвърляне на някого или нещо.
– Екзема, невродермит – Краен антагонизъм, отхвърляне, отричане, неприемане на някой или на нещо, психически сривове, силен стрес.
– Псориазис – Силно чувство за вина и желание за самонаказание, възникнали след силни стресови ситуации, психическа натовареност, при което биват унищожени чувството за доверие, любов и безопасност.
– Изкълчвания – Гняв и съпротивления, силна обида, огорчение, желание за отмъщение.
– Рак – Дълго стаяваните обиди, гняв, стресът и желание за отмъщение отключват болестта, горделивостта и породеното от нея високомерие, чувството за вина, постоянното осъждане и презрение натрупват негативни емоции, които, съчетани с психотравматичен стрес, водят до ракови заболявания.
– Алкохолизъм – Силен емоционален стрес неумение за поемане на отговорност, дълготрайно натрупан страх, омраза, ревност, обида, отчаяние, яд, чувство за малоценност, липса на любов и внимание. Много хора използват алкохола като начин за освобождаване от физическо и психическо натоварване, като бягство от реалността и от проблемите.
източник: viaranews.com
