Еньовден – древен и тайнствен
Еньовден Text Messages To Get Your Ex Back е един от най-мистичните български празници. Традицията за посрещане на слънцето води началото си от езически времена, когато лятното слънцестоене е било ключов ритуал за древните славяни и траки. Днес все още се пазят поверията за връзката, която съществува между слънцето, космическите сили и предстоящата подготовка за зимата. От нашита баби знаем приказката за Еньо, който на този ден тръгва да търси зимата. Еньовден е денят, по време на който окъпването в ранната утринна роса, набиранeто на китка билки носи здраве и успешно преодоляване на всички болести. Нощта преди празника се характeризира с най-голямото тайнство според народните вярвания – звездите слизат най-ниско над земята и даряват билките и цветята с лечебна сила. В средата на Еньовата нощ небето се отваря едновременно за добри и зли сили, морето застива в очакване на светлината и цялата природа тръпне преди изгрев слънце. С възтържествуването на доброто всеки, който посрещне изгрева на слънцето, се счита за щастливец. Според народното поверие в еньовското утро потича „жива” вода от кладенци и реки и всеки трябва да се наплиска за здраве. Там, кcдето се е окъпало утринното слънце, там човек може да намери спасение от злите сили и надежда за бъдното.
Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. Според нашите баби през нощта срещу Еньовденбилките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви, знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. А болестите са много и поради тази причина и набраните билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. Почитането на Еньовден и в наши дни е свидетелство за значимостта на езическия празник, който за да оцелее през превратностите на времето е получил и християнска окраска – рождението на Йоан Кръстител. Очарованието и магнетизма на деня е толкова силно, че подобно на Нова Година и на Гергьовден на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Нощта е най-потайната и мистериозна нощ през годината, и затова всяко гадание се сбъдва. На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви и всички трябва да се проврат през него за здраве. В празничния Еньовски венец непременно трябва да е вплетено Еньовче – царят на билките, което е с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки, които се берат на празника са: невен, вратига, комунища, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец, както и вечно зелените бръшлян и чемшир.
Еньовден свързваме предимно с обичая да се берат билки. Според нашите баби през нощта срещу Еньовденбилките придобиват голяма магическа и целебна сила, която изчезва с изгрева на слънцето. Затова според преданията по тъмно жени, самодиви, знахари обикалят из полята и берат билки, които след това използват за лекуването на различните болести. А болестите са много и поради тази причина и набраните билки трябва да са „77 и половина“ — за всички болести и за „болестта без име“. Почитането на Еньовден и в наши дни е свидетелство за значимостта на езическия празник, който за да оцелее през превратностите на времето е получил и християнска окраска – рождението на Йоан Кръстител. Очарованието и магнетизма на деня е толкова силно, че подобно на Нова Година и на Гергьовден на Еньовден се гадае за здраве, женитба и плодородие. Нощта е най-потайната и мистериозна нощ през годината, и затова всяко гадание се сбъдва. На сутринта се свива голям еньовски венец от набраните горски цветя и треви и всички трябва да се проврат през него за здраве. В празничния Еньовски венец непременно трябва да е вплетено Еньовче – царят на билките, което е с най-чудотворна сила. Останалите почитани билки, които се берат на празника са: невен, вратига, комунища, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец, както и вечно зелените бръшлян и чемшир.
No comments:
Post a Comment