OZONE

OZONE

Странични ефекти

През 1988 година в Германия, немският „ Комитет по регистрация на страничните ефекти в резултат на използване на фармацевтични продукти” е анализирал 1,5 млн случаи при използване на голяма и малка автохемоозонотерапия, при това без да бъде отбелязан нито един страничен ефект.

Трябва да се отчете, обаче индивидуалната чувствителност на пациентите към озонотерапията. В някои случаи могат да възникнат : леко главозамайване, тахикардия, еуфория, диспнея, затопляне на отделни части на тялото. Тези явления възникват непосредствено по време на инфузията и се коригират с намаляване на скоростта на въвеждането.

Индивидуална доза на озона.

И досега възникват спорове, чийто предмет се явява въпросът за ‘’лечебното’’ и ‘’пагубното’’ въздействие на озона върху организма на човека. В Института по озонотерапия е разработен метод за определяне на индивидуалната концентрация на озона преди провеждане на озонотерапията. За обект на оценка на състоянието на хомеостазата на пациента били избрани лимфоцитите- основната съставна част на имунната система. В основата на метода на определяне на ефективната за организма концентрация на озона е взета методиката за определяне нивото на лимфоцитотоксичността.

Известно е, че цитотоксичността зависи от   функционалната активност на лимфоцитарните рецептори, от присъствието на необходимото количество антитела и на самия лимфоцит. За реализацията на цитотоксичното действие на лимфоцитите не е необходим пряк контакт на антиген-специфичните мембранни рецептори с антителата. Цитотоксичността на лимфоцитите е тясно свързана с продуктите на кислородозависимия метаболизъм.

Към този вид вещества се отнасят на първо място комплексът свободни радикали- супероксиден анион, прекис на водорода, а също и активните форми на кислорода, които могат да индуцират образуване на тези радикали. Тъй като свободните радикали и прекисът на водорода предизвикват пероксидация на липидите и денатурация на протеините(белтъците), се създават условия за лизис на клетъчните мембрани- началния етап на цитотоксичното дейтвие.

От друга страна , активизирането на антиген- специфичните рецептори е свързан с деполяризацията на плазмените мембрани на левкоцитите. При това липидите играят роля на матрица на мембранните рецептори, създавайки необходимите условия за тяхното функциониране. Включването на ненаситените   мастни киселини в клетъчните мембрани води до увеличаване на цитолитичната способност на клетките, а на наситените- до нейното понижаване.

При инжектиране на озона в в човешкия организъм , основна точка на въздействието му са клетъчните мембрани, в които, под въздействието на озона се повишава индексът на наситените мастни киселини, променя се вискозитетът на мембраните и расте активността на антиоксидантната система, която оказва силно влияние на намаляването на цитотоксичността. 

Същността на метода за определяне на нивото на лимфоцитотоксичността се състои в това, че отделените лимфоцити са обработвани с антителосъдържащ серум, след това   допълнително, и в резултат се получило съединение на антитела с мембранните рецептори на лимфоцита , което довело до лизис на лимфоцита.

Определянето на индивидуалната доза на озона се основава на откриването на нивото на лимфоцитотоксичността при отделния пациент преди и след обработката на лимфоцитите с различни концентрации на озона. При избор на индивидуална на озона се отдава предпочитание на тази , при която след ‘’обработката’’ нивото на лимфоцитотоксичнотта е било минимално.

Максимална доза озон на денонощие

Не трябва да превишава 3,0 мг в денонощие.

Максимално допустима концентрация на озона.

В ОКС при инжектиране не може да превишава 20,0 мг/л, тъй като научно- изследователските резултати показват че при по-висока концентрация на озона ,може да се получи деструкция на тъканите, кръвоносните съдове и нервните окончания