Загадката на Странджанската експедиция

Людмила Живкова праща в пълна тайна доверени лица да разгадават мистерии край границата с Турция

Всичко започва с тази загадъчна иманярска карта

Годината е 1981-ва. Властва безметежното управление на Тодор Живков. Дъщеря му е министър на културата и член на най-висшия партиен орган Политбюро. В ход са тържествата, ознаменуващи 1300-годишнината от създаването на българската държава, за които правителството е отпуснало колосални суми за честванията и мероприятията, свързани с тях. През пролетта на същата година край граничната бразда недалеч от Малко Търново започва секретна и загадъчна експедиция. Търси се гробницата на богинята Бастет и нейните несметни богатства.

Всичко започва с една мистериозна иманярска карта. Според една от тиражираните версии иманяр на име Мустафа притежавал архивна карта, изработена от животинска кожа. Върху нея имало неразбираеми чертежи, геометрични фигури и йероглифи. Притежателят й решил, че става въпрос за скрито съкровище, и започнал да търси специалисти, които могат да разчетат непознатата писменост и картата. Така мистериозната карта се озовала в БАН. Оттам документът попада при Людмила Живкова, която живо се заинтригувала. Според Кръстьо Мутафчиев, съветник на Людмила, никой не е могъл да прочете древното писание и за това са потърсили помощ от петричката пророчица Ванга. Друга версия гласи, че по време на специализацията си в Оксфорд през 70-те Людмила Живкова е имала контакти с висш представител на английските тайни служби, който й казал, че от въздуха с помощта на британските мощности е сканирана българската територия и под земята на местността Градище в Странджа е открита някаква правилна кухина, което навежда на мисълта, че не е от естествен произход.

Каквото и да е имало зад входа на тази пещера, то е отдавна унищожено или скрито

Тя се връща в България и натоварва ръководителя на служба „Културно наследство" Кръстьо Мутафчиев да организира експедиция в Странджа, за да намерят тайнственото място. Същевременно притежателят на загадъчната карта Мустафа молил Ванга да го приеме. Тя го сторила и така иманярската карта се оказва в ръцете на племенницата на Ванга - Красимира Стоянова, която я дава на Людмила Живкова, като разказва за мистериозната история, която отчасти съвпадала с казаното от представителя на МИ-6.

Независимо коя от двете версии е по-меродавна, след като Ванга се запознава с картата, разказва следната причудлива история: „Картата сочи място до Малко Търново, на което има гроб на жена, държаща жезъл от извънземна материя. Около нея са пръснати несметни богатства - злато на буци, предмети и оръжие. Много, много отдавна дошли по вода от Египет хора, били стройни и високи, с черни коси. Носели маски на лицата си, били облечени като кукери. Грозяла ги голяма опасност, всичко било донесено, заровено и построено от роби, пролята е била много кръв. Всичко е закопано на 6 м дълбочина. Дори и да намерят този саркофаг, няма да могат да разчетат писмото. А то е много важно! Защото с него е записана историята на света - две хиляди години преди нашето време и две хиляди години след него."

Ванга казала още, че до мястото има път, който минавал покрай храм и светилище. Според някои твърдения пророчицата е разчела знак по знак пътя до гробницата. Първият бил скала, на която са изсечени куче, орел и четирите световни посоки. Според преданието Бастет всъщност била местна тракийска принцеса, полубогиня-получовек, озовала се в Древен Египет. Там жреците й събирали котки за жертвоприношения. По нейна последна воля била погребана в родните й места.

Гробницата е построена през VIII в. пр. н. е. и била затрупана с тонове земна маса и скални късове, за да се скрие. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били избити до крак, за да не разнесат свещената тайна.

Тези думи на Ванга и цялата загадъчна история е разказана подробно в книгата „Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс" на Кръстю Мутафчиев. За кожената карта Мутафчиев смятал, че е копие на небесна - от съзвездието Цефей. Дори уверявал, че истинската гробница е в Космоса, а в Странджа - огледалният й земен двойник. Според плана, който разчел, тя се състояла от тайна камера, обикновена камера и елипсовидно преддверие. Ванга предупреждава хората на Людмила Живкова да не пипат и ровят мястото, а първоначалната версия, че върху пергамента е нарисувана карта на скрито съкровище, бързо е опровергана от пророчицата.

Известна с увлечението си към тайнственото и окултното, Людмила Живкова силно се заинтригувала от информацията и решила да бъде организирана секретна експедиция в Странджа - район, строго охраняван от гранични войски, със силно ограничен режим на пребиваване. За нея не е трябвало да знае никой, нито вътрешният министър Димитър Стоянов, нито Държавна сигурност. Довереникът й Кръстю Мутафчиев моментално организирал петчленна експедиция за местността, в която освен него и племенницата на Ванга - Красимира Стоянова (тогава служител в Комитета за култура), се включили още археологът Иля Прокопов (ст. н. с. II степен, историк и нумизмат, по-късно директор на НИМ), изследователят журналист Цеко Етрополски и шофьорът Иван Николов. Говори се, че е имало и шести човек на име Георги Пантов - главен механик на рудник „Младеново" край Малко Търново. Така групата се озовава на 6 км от М. Търново и на 1.5 км от митническия пункт с Турция, край силно охраняваната тогава българо-турска граница. Разкопките започнали на посочена от Ванга дата.

Още с пристигането си в местността изследователите стават свидетели на странно явление. На 10 април 1981 г. вечерта (според Красимира Стоянова датата е 5 май), след изгрева на луната, групата отишла на хълма. В този момент върху западната стена се появили две фосфоресциращи човешки фигури. Едната на седящ в царствен трон мъж и втора мъжка фигура зад него. Мутафчиев твърди, че той и колегите му застинали от ужас и не успели да помръднат, докато образите не изчезнали, а веднага след това тръгнали обратно към града, намиращ се в първа гранична зона. Когато се върнали при Ванга и разказали, тя ги успокоила, че това са холограмни паметници, велики мъже, на друга цивилизация на далечни светлинни години от нас. Странни неща в района са виждали и иманяри. „Нещото" се появявало винаги късно нощем в определени дни през годината.

Първият секретар на ОбК на БКП в Малко Търново Илия Петков им помага с организацията, настаняването и с осигуряването на земекопни машини, но и на него му е казано да седи настрани и да не разпитва какво точно прави експедицията. Криели са и от траколога Александър Фол, изключително близък до Людмила Живкова, който същевременно прави разкопки със студентите си в близката местност Мишкова нива, която е само на 2 часа път пеша от Градище. Според него и съпругата му Валерия Фол случилото се тогава било по-скоро иманярска експедиция, която е търсела някакво съкровище. Очаквали са, че ще намерят някакви артефакти, които могат да изнесат в чужбина и да продадат.

Около седмица след мистериозното явление изследователите се екипирали с необходимата техника, с която разполагали, и се върнали на хълма да започнат разкопките. Те обаче не спазват заръката на Ванга и взривяват входа на пещерата. Каквото и да е имало, то е било унищожено от тях. Имало е и надпис вътре в нея, който също е бил унищожен. Според една от непотвърдените версии след взрива попаднали на вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. В тунела са открити ръждясали железни дръжки от сечива и скрипец. Находките са изпратени незабавно за лабораторен анализ в Германската демократична република. Каква е съдбата им и резултатите от изследването не е ясно, тъй като всички документи от онова време все още са секретни. Освен тях екипът открива 2 камъка от черен гранат - плосък, с гравиран мъжки профил, и сферичен, с 12 стени. За него изследователите смятат, че е ценен информационен носител. Той обаче също изчезва мистериозно.

Групата попада и на друга интересна находка. На около 2 м след входа откриват дупка в пода с формата на окръжност, приличаща на кладенец и запълнена с каменни отломки. Върху скалите на връх Градище пък са открити странни указателни стрелки и знаци, напомнящи древна писменост и идентични с тези върху старинната кожена карта. Днес остава подозрението, че в Странджа са открити и други находки, които са запазени в дълбока тайна и поне в обозримо бъдеще едва ли ще излязат наяве.