Блуждаещият 

нерв - защо да 

го стимулираме

По време на периоди на хроничен силен стрес (дистрес), тялото работи на висока скорост, като хормоните на стреса като адреналин и кортизол се отделят в големи количества. Това създава прекомерно амортизиране на тялото и ума и с течение на времето може да създаде множество здравословни проблеми като хронична болка, тревожност, промени в настроението, възпаление на червата и много други. Добрата новина е, че телата ни съдържат собствена суперсила, която може да ни помогне в ситуации на прекомерен стрес и да балансира функционирането на вегитативната ни  нервна система.

В тялото на възрастен човек има около 75 километра нерви. Един сред тях се явява най-дългият, т.нар. блуждаещ нерв. Той започва от върха на мозъчния ствол и минава през цялото тяло. Получава медицинското си название – нервус вагус от средновековната латинска дума "блуждая". Именно заради дължината си - все едно блуждае из цялото тяло. Допира се до сърцето, стомаха и други органи.

Този нерв е основен играч в парасимпатиковата нервна система или частта от нервната система, която се занимава с функциите "почивка и храносмилане" в тялото. За разлика от симпатиковата нервна система, която отговаря за реакциите "бий се или бягай".

Блуждаещият нерв е първият начин на тялото да контролира възпалението. Следвайки нараняването, възпалението се увеличава до степен, до която иска изцеление. Веднъж стигнал до това ниво, блуждаещият нерв му поставя спирачки и прави така, че да не излезе извън контрол.

Освен със справяне с възпалението и произтичащите от него автоимунни заболявания, блуждаещият нерв отговаря за справяне със стреса, депресията, мигрената, сърдечно-съдови заболявания, хипертония… Иначе казано, блуждаещият нерв е важен за здравето на множество системи в тялото.

Високият тонус на блуждащия нерв е здравословен, защото означава, че дори когато натоварвате с много работа този нерв, той е в състояние да поддържа ниско ниво на възпаление.

Тонусът на блуждаещия нерв се измерва, като се проследява сърдечната честота заедно с тази на дишането. Честотата на биене на сърцето се ускорява след като леко вдишате и се забавя леко, когато издишате. Колкото по-голяма е разликата между сърдечната честота при вдишане и при издишане, толкова е по-висок вагусовият тонус.

Един от основните начини, по които можете да стимулирате здравословната функция на блуждаещия нерв, е чрез дълбоко, бавно коремно дишане. Можете да се научите да използвате дихателни упражнения, за да преместите фокуса си от стреса или болката. 

В момента, в който изживяваме силен стрес или тревожност под каквато и да е форма, повечето от нас са склонни да спрат да дишат, да замръзнат(freeze) или дишането да стане твърде интензивно и плитко(при паническа атака), което активира симпатиковата нервна система. За това в моменти на силен стрес и тревога:

• Дишайте по-бавно (целете пет-шест вдишвания в минута).      

• Дишайте по-дълбоко, от корема и диафрагмата. Представете си как корема се разширява като балон и после максимално бавно спада при издишане.
• Издишайте по-дълго, отколкото вдишвате. Това е важно условие, за задействане реакцията на релаксация чрез активация на парасимпатикуса. 

Допълнителните техники за стимулиране на блуждаещия нерв включват:

• Тананикане - Понеже вагусовият нерв е свързан с гласните струни, механичното тананикане го стимулира. Можете да си тананикате песен или дори още по-добре да повтаряте гърлено звука „ОМ”.
• Дихателна техника брамари (жужене на пчела) - Сядаме в удобна поза с изправена глава и изправен гръбнак. Ръцете са върху коленете, очите са затворени, а тялото е отпуснато. Устните са леко затворени, зъбите са леко раздалечени и през цялата практика езикът е в дъното на устата давайки възможност на звуковата вибрация по-отчетливо да се усети и чуе в мозъка. Челюста е отпусната. Вдигаме ръцете встрани на тялото със сгънати лакти, приближаваме дланите към ушите и ги запушваме с показалеца или средния пръст.ъзнаваме центъра на главата – областа на Аджна чакра, и вдишваме дълбоко през носа като поддържаме тялото напълно неподвижно. След това бавно и по контролиран начин издишваме и произвеждаме дълбок, стабилен, жужащ звук като от пчела. 
• Масаж на ушната раковина и кожата зад нея - който води до забавяне на сърдечната честота, поради рефлексна възбуда на парасимпатиковото ядро на нерва.
• Миене на лицето със студена вода - тук причината за работещия механизъм е неизвестна, но е факт, че наплискването на лицето със студена вода стимулира вагусовия нерв.