Един от символите на есента е Дюлята. Тя още е известна и като „Сидонска ябълка“ (от името на град Сидон, намиращ се на остров Крит). В древна Атина Солон – един от седемте гръцки мъдреци въвел закон, според който всяка новобрачна двойка трябва да изяжда по-една дюля в деня на сватбата, защото този плод се възприемал, като символ на щастлив семеен живот. Дюлята е богата на захари, органични киселини, пектин, слузести вещества, целулоза, витамини и минерали. Плодът съдържа и етерични масла, на които се дължи специфичният му траен и силно изразен аромат. Пектиновите вещества имат желиращо действие, което го прави ценен помощник при приготвянето на различни сладка и мусове. Стипчивият вкус на плода се дължи на богатото съдържание на дъбилни и пектинови вещества. В натурален вид и като отвара се прилага при стомашни разстройства. Извлек от дюлеви семена е добро омекотяващо и противовъзпалително средство и се използва при гастрити и гастроентероколити. Външно се прилага за компреси при възпаление на очите и клепачите, за гаргара при ангина и при изгаряния. Българската народна медицина препоръчва семената на плодът при кашлица, бронхит, задух и язва. Може да се използват, като компреси при изгаряния, напукани устни и кожни възпаления. Дюлята оказва благоприятно въздействие върху психиката, укрепва сърцето, черния дроб и отстранява лошия дъх в устата. Тя действа добре при сърцебиене и махмурлук.
No comments:
Post a Comment